Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Ivan Markvichka (1856-1938)


Иван (Ян-Вацлав) МЪРКВИЧКА (1856-1938) е български художник, живописец и илюстратор, роден и израстнал в Чехия, намерил своята истинска реализация и признание в България.

Иван Мърквичка е сред най-скъпите художници на българския пазар. Той е реалистичен автор, посветил голяма част от изкуството си на българските  народни традиции - празненства, обичаи, танци, които изписва с етнографска точност.Образец в този жанр е прочутата му картина "Ръченица". Работи в областта на историческите сюжети. Пресъздава страници от историята на България. Иван Мърквичка оказва изключително въздействие върху българското изкуство и нашата живописна школа след Освобождението тръгва в определена реалистична посока под неговото влияние. Заедно с Антон Митов инициира създаването на Художествената академия - в началото кръстена Рисувално училище и става пръв директор там.

Иван (Ян-Вацлав) МЪРКВИЧКА e роден на 23 април 1856 в село Видим при Дуба Чехия.

Починал е на 16 май 1938 в Прага. Завършва Пражката академия на изобразителните изкуства (1873-1877) при Антонин Лхота и  Мюнхенската художествена академия при Ото 3айц.
Преди да дойде в България Мърквичка работи като учител в Прага и рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис в тъмен колорит и гладка фактура, с фина мазка: "Майка ми" (1880), "Баща ми" (1880) и др.

Мърквичка идва у нас по покана на правителството на Източна Румелия и става  учител в Пловдив през 1881 г.. Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е превърнат културен и социален център. Така Мърквичка се сприятелява с Петко Славейков, Иван Славейков, Константин Величков, който дори ходи  на уроци по рисуване при него. Заедно объждат създаването на Първото рисувално училище в Пловдив.

С преместването на Мърквичка в България изкуството му  става битово , а тъмния колорит отстъпва пред цветовете на нашите традиционни облекла и носии. Мърквичка създава скици на българските селяни: "Баба Рада Гатева от с. Надежда", "Танчо Златков" (90-те г.). В Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои: "Пловдивски пазар" (1883), "Сакаджии" 1887), "Пловдивски пазар" (1888), както и портретите. "Д-р П. Данчев" (1883), "Йеник сред череши" (1887) и др. През 1885 г. Източна Румелия се присъединява към България, а четири години по-късно Мърквичка се мести в София (1889). Тук той намира приятелите си от Пловдив, които са ключови фигури в България и заедно  развиват активна обществена дейност.  Създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр - двата варианта на "Ръченица" (1894 и 1906 ), двата варианта на "Задушница" (1895 и 1899), "Обезсилен" (срещата на 90-те години).

През 1896 г. Мърквичка заедно с Константин Величков и Антон Митов основават  Държавното рисувално училище в София, и става пръв негов директор (1896-1900) По-късно институцията се прекръства на ВИИИ  (Висш института по изобразителни изкуства) "Николай Павлович", а днес Национална художествена академия. 
 

Като пръв директор на рисувалното училище Мърквичка оказва изключително влияние върху оформянето на българските млади творци. Освен това той организира с проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др. първото сдружение на българските художници - Дружеството за поддържане на изкуството в България (преименувано по-късно Дружество на художниците в България) през 1893. Редактира заедно с Антон Митов първото българско списание за изобразително изкуство - "Изкуство" (1895-1899).

 Мърквичка участва в развитието на почти всички живописни жанрове - битов селски жанр, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт.. Той е също активен илюстратор, рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина.
Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник "Ал. Невски" в София (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: "Изкушението на Христос на планината", "Христос между книжниците и фарисеите в храма" и др. 
 

През 90-те г. рисува голям живописен исторически цикъл "Страдания за свободата на България" ("Под игото"): "В кърджалийско време" 1897), "Пресладваният въстаник" (1898), "Мъченици" 1898), "Бащина глава" 1898), "Ноктюрно на ужаса" 1898), "Хайдути" 1898) и др., както и първия образ на Паисий 1898) в бълг. живопис. Заедно с Антон Митов, Й. Обербауер и илюстри¬ра романите на Ив. Вазов "Под игото" (2 изд. 1894, 3 изд. 1896) и "Нова земя " 1896). Прави илюстрации към стихотворението на Вазов "Борът", към спомените на Х. Ковачев за Левски, към народните приказки "Педя човек - лакът брада", "Мечи син"...

През 1900 прекарва известно време в Париж и създава редица платна под влиянието на импресионизма и пленерната живопис: "Кози", "Козар, "В Осиковския балкан ", "Дървосекач", "Автопортрет на открито" (oколо 1905), "Лазарки" (1905), "Сляпа просеща циганка" (1909), "Увещаване" (1913).

През този период Мърквичка създава и високохудожествени си портрети:
"См. Салабашева" (1905), "Стоян Заимов" (1904), "Актрисата Мария Попова", "Проф. Шоурек" и др.
Мърквичка рисува и пейзажи: "Зимен пейзаж", "Пътечка около р. Ерма", "Селски пейзаж", "Борисовата градина под късния сняг" (ок. 1919), "Маково поле" (ок. (930). Заедно с Антон Митов работи декоративни платна за Земеделската банка в София, (1903), за Мавзолея в Плевен.
Участва във всички изложби на Дружеството за поддържание на изкуството в България, в много международни изложби: Париж (1900, златен медал), Сен Луи (1904, златен медал), Венеция (1908). Организира самостоятелни изложби в Пловдив (1886 и 1888 заедно с А. Митов), в Пилзен (1936 - ретроспективна), в Прага (1937 - ретроспективна).
 През 1921 г Мърквичка се завръща в Прага и живее там до смъртта си на 16 май 1938. Рисува портрети на чешки културни дейци:
"Й. Б. Фьорстер" (1930),  ,,Л. Шалоун" и др. Мърквичка прекарва ежегодно по 3-4 месеца в България, където рисува композиции из бълг. живот: "Пашкулочистачки", "Пред пазар" и др. Често пътува обратно до България, но не се задържа тук. В този период Мърквичка започва да се подписва с български букви.
 

През 1956 е устроена негова юбилейна ретроспективна изложба в София.

Той е организатор и участник в първата колективна изложба в България - в Павилиона на изящните изкуства към Първото българско земеделско-промишлено изложение (бъдещия пловдивски панаир).

През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията.
Главният павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
Отначало Мърквичка се подписва на чешки, после минава на кирилица

През 2006 НХГ подреди изложбата на Мърквичка по случай 150 години от рождението му.

 

[Edit]

Personal area
Enter
Register now!
Sign up in the largest Bulgarian site for art and you can view works for sale, detailed information about authors and auctions. You can publish your works for sale and auctions, to add information for authors.
Register now!
Bulletin
Subscribe for the newsletter of ArtPrice.bg in order to receive up to date information directly in your email!