Петър Морозов (1880-1951) е български художник, график и живописец.

Петър Морозов е пионер на българската печатната графика. Въвежда цветната акватинта в България. Рисува романтично-емоционални пейзажи на българските старини - манастири, замъци.

Петър Петров МОРОЗОВ е роден на 6 септември 1880 в Русе. Починал е на 22 януари 1951 в София. Завършва (1905) живопис в Рисувалното училище при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Специализира (1905 и 1915) графика в Академията на изящните изкуства в Париж при Юберт и в Художественото индустриално училище в София и частно при И. Питер (1911-1915).

Още като студент е запален по пейзажа.  Изобразява забележителности от София, през 1897 - 1899 г., които се пазят в Музея за история на София. Също и само там са запазени и рисунките на Морозов – майсторски, ефектни сами по себе си скици.

През целия си живот работи на свободна практика. В началото на века се увлича по романтизма, после обаче се връща към класическата форма  и остава  привърженик на ефектния академизъм. 
 Морозов постига в глафиката си ефекти на акварел чрез метода на акватинтата. Реди изложби в Прага, Загреб, Белград, Чикаго, Вашингтон и така неговите графики се превръщат в една реклама за България. Днес те имат не само художествена, но и документална стойност.
Прави първата си изложба съвместно с Александър Божинов още като студент – 1908 – в София, през 1921. Участва в Балканската и в Първата световна война и тогава се появяват произведенията: "Другарят е намерен", "Нощна атака", "При Чаталджа".
Председател е на Дружеството на независимите художници и секретар на Дома на изкуствата и печата (1931-1935). През 1936 организира гостуването на Съветска графика в София.

Създава исторически картини:  "Сянката на Самуила", "Спасяването на Самарското знаме", "Духът на старите в сърцата на младите";  претворява народните обичаи:  "Трифон Зарезан", "Нестинарки", "Беритба на рози", "Софийски пазар"; портрети - графични и живописни образи на Ив. Вазов, П. Р. Славейков, Дора Габе, Кирил Христов, Евгения Марс, автопортрети, портрет на жена си Цветана Морозова;

Рисува нашите манастири и природа: "Преображенският манастир", "Из Тетевен", "Охридското езеро", "Църквата "Св. Климент" при Охрид", "Розовата долина", "Велико Търново", "Река Камчия" и др.

Сред най-известните му произведения са  "Хвърковатата чета на Бенковски" (1909) и "Първата целувка". Публикува много статии в печата по проблемни въпроси на изкуството, отзиви за творби и изложби, откликва на актуални наболели въпроси от художествено естество.
 

[Edit]