Роден на 10 декември 1905 г. в гр. Пещера, умира на 6 юни 1969 г. в с. Широка лъка, Смолянски окръг. 1923 - 1929 г. Учи живопис в Държавната художествена академия в София при професорите Никола Маринов, Димитър Гюдженов и Стефан Иванов.

 Рисува портрети, пейзажи, фигурални композиции. През 30-те години той е един от тези български художници, които насочват своето внимание към създаване на свой стил в близост с националните традиции на нашето народно изкуство.

С живописната техника на иконописа той създава творби с дълбоко романтично и реалистично звучене. Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, в галериите на Пловдив, Враца, Варна, Смолян, Перник, Карлово, Казанлък и други държавни и частни сбирки.

"...Наглед свързан с конкретни природни и познати типично български архиитектурни мотиви, пейзажът на Рилски прераства пространствената си и времева определеност и се превръща в един свят. Художникът го е обезлюдил, лишил го е от естествена въздушност и дълбочина, но замяна го дарява с приказен безкрай, с вълшебни зарева и сияния, стяга масивите на планината, гъне стрехи и зидове като по нечия висша воля, включва всичко в единен музикално-декоративен ритъм."
Ружа Маринска

[Редактирай]