Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Vassil Stoilov (1904-1990)


Vassil Stoilov

Васил СТОИЛОВ (1904-1990) е художник, живописец.

Васил СТОИЛОВ  създава някои най-убедителните човешки образи, които са били изобразявани  върху платното у нас. Дори пейзажите на Стоилов носят особена психологичност - думите, които ни идват на ум, когато погледнем неговите полета и градски улици за първи път са "напрежение", "изтънченост", "вдъхновение" - думи, които преди всичко служат за описване на човешкото лице, а не на природата. Васил Стоилов не желае да работи в модния за времето си стил, а остава верен на кумира си Леонардо да Винчи и смело можем да твърдим, че в  много отношения постига неговата убедителност в картините си.

 Васил Стоилов е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Подуене /днес квартал на София/. Седмо дете в семейството на свещеник Стоил поп Антонов и съпругата му Митра.

Петгодишен остава без майка. В най-ранна възраст проявява влечение към рисуването, а по-късно и към литературата. През 1922 завършва Първа мъжка гимназия в София и е приет в Художествената академия в класа по живопис на проф. Цено Тодоров.

Още с дипломната си работа – картината “Гостенка” - през 1927 привлича вниманието на художествената критика. С нея и още три картини: “Умрели дървета”, “Селянин” и “Пейзаж” участва в Първата ОХИ и в графична изложба заедно с Васил Захариев, Борис Георгиев. През 1928 спечелва конкурс на Министерството на народното просвещение с картината си “Чудотворната икона” и получава едногодишна стипендия за Франция.
Пристига в Париж на 4 януари 1929 и пребивава там до към средата на 1932 година. След изтичане срока на стипендията се издържа с картините си. Рисува портрети и пейзажи за своите меценати, между които най-известният е Андре Мейно, служител в агенция “Хавас”. На него художникът дължи контактите си и с много други ценители на изкуството, колекционери, модели и галеристи; прекарва незабравими и ползотворни за творчеството си летни дни и седмици в неговата вила на брега на Атлантика в курортното селище Cap Coz. Участва в престижни изложби - Есенния салон на Гранд Пале, галерия “Фигаро”; Прави самостоятелна експозиция от 50 платна и 12 рисунки в галерията Анри Манюел на Монмартр. През 1932 г. на общата изложба на дружеството на френските художници картината му “Селянинът със стомната” е отличена с “Mention Honorable”.
В Париж Васил Стоилов дружи с видния български библиограф Никола Михов, с когото се среща всекидневно в Националната библиотека, за да чете стари книги за богомилите и албигойците. Силно се развива интереса му към техните учения и религиозни практики, към тяхната символика, която влияе както на живописното му творчеството, така и на заниманията му с литература. През целия си живот пише статии и книги върху изобразителното изкуство, голяма част от които не са публикувани. Увлича се от културата на Изтока, споделя възторга и увлечението по Николай Рьорих през 20-те и 30-те години, дружи с Николай Райнов, Благой Мавров и др. български интелектуалци, свързани с интереса към езотериката и мистиката.

Независимо от факта, че живее в Париж, когато модерното изкуство завладява все по-големи територии и силно променя всеобщия вкус, Васил Стоилов не изменя на своя кумир, който е Леонардо да Винчи, и на създадения от него класически идеал.

Когато се завръща в България подготвя първата си самостоятелна изложба в София през 1933.
През 1934 г. като кореспондент на в. “Литературен глас” се запознава с племенницата на П. К. Яворов Ганка Найденова, която десет години по-късно става негова съпруга.
Васил Стоилов участва активно в художествения и културния живот на България до края на живота си. Направил е десетки самостоятелни изложби и е участвал в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини притежават галерии и частни колекционери по цял свят. Получил е голямо обществено признание и много държавни отличия. През 1989 година прави последната си изложба на ул. “Шипка” № 6. Същата година негови картини са представени на самостоятелна изложба в Токио, а по късно в Япония се открива и зала с негова постоянна експозиция.
Васил Стоилов умира в София на 13 февруари 1990 година.

След смъртта му съпругата му Ганка и дъщеря му Явора Стоилова даряват колекция с над 20 картини на Васил Стоилов на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Институцията приема дарението с условието, че ще отдели зала с постоянна експозиция на художника. Но волята на дарителите е погазена и в момента шедьоврите на художника гният на неизвестно място.

[Edit]

Personal area
Enter
Register now!
Sign up in the largest Bulgarian site for art and you can view works for sale, detailed information about authors and auctions. You can publish your works for sale and auctions, to add information for authors.
Register now!
Bulletin
Subscribe for the newsletter of ArtPrice.bg in order to receive up to date information directly in your email!