Янко Павлов е български художник, скулптор.

Янко Павлов е известен преди всичко с портретите, които създава. Той остава ненадминат автор в портретната карикатура, гротескния портрет и сатиричната пластика. Работи в областта на малката и монументалната пластика.

Янко Павлов е роден на 23 октомври 1888 в Панагюрище, в семейство на свещеник. Починал е на 16 юни 1974 г.
От 1914 до 1925 следва Скулптура в Художествената академия при проф. Марин Василев. Следващите 10 години работи като скулптор към Министерство на народната просвета. От 1937 до 1946 е учител по изобразително изкуство в София. След това става доцент в Архитектурния факултет към ВИАС.

Янко Павлов е първият и единствен скулптор между двете световни войни у нас, който работи изключително в областта на сатиричния портрет. След Втората световна война той обръща поглед към скулптурната карикатура.Облекло, поведение и типажи се сливат в общото влияние, което произведенията му оказват върху зрителя.

Създава скулптурната композиция „Войнишки дълг”, посветена на световните войни, в които родината му взима участие. В момента произведението се намира в колекцията на Националния военно-исторически музей.

Членува в Дружеството на независимите български художници и участвта в почти всички изложби на българските карикатуристи. През 1937 заедно с Александър Божинов, Илия Бешков, Райко Алексиев, Александър Добринов, Стоян Венев, Чудомир, Кирил Буюклийски, Никола Тузсузов и Константин Каменов се включва в представянето на българската скулптура в Белград.

През цялото време между войните творчеството на Янко Павлов е съсредоточено върху един не особено популярен, но изключително инетерес жанр – скулптурната карикатура. Той се превръща в Елин Пелин в скулптурата – с изключително майсторство и психологизъм осмива всички – от политиците до поповете и даскалите на село. Подобно на Франциско Гоя и други световни автори Янко Павлов достига до върховете в портретния жанр именно благодарение на способността му да създава шаржове и да улавя с едно движение психологията на модела.
Сред най-известните му произведения е „Селски фактори” (1939, НХГ), в което са показани попа, даскала и кмета – хората, които командват света на българския селянин. Сатиричният заряд, оригиналната и майсторски постигната пластична форма, свежият и непринуден поглед са сред отличителните черти за цялото творчество на автора – пише изкуствоведа Николай Бошев.
Янко Павлов е автор на паметника, посветен на Първото велико народно събрание в местността Оборище – 1928 г. Създава скулптурни паметници на Панайот Волов и други наши революционери.

[Edit]