Другите за Иван Шошков
„Иван Шошков беше надпреварил себе си и времето си. Той носеше дълбоко в себе си нещо силно индивидуално, един странен начин на виждане, един особено силен усет за колорит, композиция и сюжетност. В неговия колорит и в сюжетите му лежи неговата най-голяма сила. Той избираше близки нему битови сюжети, които описваше с непосредствена простота и дори първичност, на която може да му се завиди. Въпреки силния декоративен елемент в тях, те бяха разбираеми и за селските хора и се налагаха със своята искреност.”
Никола Танев, София, февруари, 1958 г.
в. „Троянски глас”, № 47, 02. 12. 1970.
• • •
„Иван Шошков остави очарователно наследство от български по дух картини, които му отреждат лично място между национално значимите ни художници.”
Кирил Кръстев,
в. „Троянски глас”, № 22, 02.06. 1971.
• • •
„Голям, от първа величина художник...
Не случайно избрах Анри Русо, французина, като тема на моята сказка в Троян. Говорейки ви за него и за неговият живот, аз имам пред вид един наш, един голям, от първа величина художник, отскоро покойник – ваш съгражданин и гордост ваша. И в скоро време, когато се види събрано цялото му творчество и бъде показано, той ще бъде и гордост за нашата страна и пред чуждия свят… Иван Шошков е художник от същата величина, живял при почти същите трагични условия, ако не и по-лоши, непризнат не, но неразбран в родния си град и не с по-големи успехи до първата му изложба в София преди три години, когато обърна внимание на известни художествени среди.
Иван Шошков умира млад, сам в една софийска болница, в мизерия, но неговото изкуство само няколко години след смъртта му ще заеме едно от най-първите места в българската живопис.”
Никола Танев,
в. „Троянски глас”, № 52, 24. 12. 1969.
• • •