Тази година панаирът представи Basel Exclusive – нова инициатива, чрез която галериите се ангажираха да не разкриват предварително поне едно от най-значимите произведения, които представят. Творбите не бяха включени в PDF каталози, дигитални визуализации или промоционални изображения преди откриването на панаира. От 240-те изложители в основната секция Galleries, 193 се включиха в програмата.

Има особено удоволствие в това да откриеш голямо произведение на изкуството за първи път. Именно на това разчита Basel Exclusive – избрани произведения остават скрити от публичния поглед до откриването на панаира, така че посетителите да преживеят първата среща с тях непосредствено и без посредничеството на екрана. Сега, когато вратите на Art Basel вече са отворени и очакването приключи, представяме някои от най-забележителните произведения, включени в Basel Exclusive, както и други акценти от тазгодишното издание, които заслужават по-внимателно разглеждане.

Untitled (2002)

Galerie Karsten Greve, Booth F1

Известна със своите скулптури и инсталации с интензивна психологическа дълбочина, Луиз Буржоа често черпи вдъхновение от сложни лични спомени. Сред тях е нейното възпитание в семейство, което реставрира антични гоблени. Наследената ѝ чувствителност към плата като нещо крехко, лично и поправимо е повлияла на много от нейните скулптури от плат, включително „Без заглавие“ (2002), която се състои от ръчно шити, пълнени платнени форми, подредени върху стоманена основа. Тотемична и антропоморфна, творбата напомня и за бронзовите статуи „Колони“ на Буржоа от края на 40-те години на миналия век.

Прешъс Окойомон

Sun dried slick the flames blind us – to the fact the fire bears the real – the radical body as somehow untouchable (2025)

Mendes Wood DM, Booth S4

Нигерийско-американската художничка и поетеса Прешъс Окойомон работи в сферата на инсталациите, скулптурата и поезията, често използвайки живи и разлагащи се органични материали, за да изследва колониалната история, екологията и процеси в природния свят. Огънят, устойчивостта и застрашената природа са повтарящи се теми в работата и. Тук тези теми са представени в мултимедийна скулптура със заглавие, което функционира – подобно на голяма част от работата на Окойомон – като самостоятелно стихотворение.

Silsersee (1995)

Sies + Höke, Booth R18

През 1989 г. немският художник започва да посещава алпийското село Силс Мария, Швейцария и се връща редовно през следващия четвърт век, като всеки път снима пейзажа. Обратно в студиото си в Кьолн, Рихтер проектира фотографиите върху платно и пресъздава сцените – като тази от езерото Силс с маслена боя, след което нанася характерното си размазване, като плъзга мека четка и шпатула по мократа повърхност.

Troy (1962)

Acquavella Galleries, Booth F3

Ситопечатите на Мерилин Монро на Анди Уорхол, направени малко след смъртта ѝ през 1962 г., са сред най-разпознаваемите изображения в американското изкуство. Но Мерилин не е първата звезда, която впечатлява Уорхол. По-рано същото лятото художникът експериментира с техниката, използвайки прес снимки на холивудските актьори Трой Донахю и Уорън Бийти. Когато го питат за Донахю, Уорхол казва, че е очаквал актьорът да умре. Мрачното предсказание на Уорхол е малко погрешно: Донахю е живял още четири десетилетия, а Трой е увековечен като едно от най-ранните произведения в една от най-значимите серии в историята на поп арта.

Георг Базелиц

Due donne senza ombra (2019)

Thaddeus Ropac, Booth B14

Георг Базелиц, който почина през април 2026 г. на 88-годишна възраст, е един от големите революционери във фигуративното изкуство. През 1969 г. немският художник и скулптор започнал да обръща своите обекти, рисувайки ги с главата надолу, за да забави разчитането на изображението от зрителя и да привлече вниманието към самата картина. „Due donne senza ombra“ (2019) принадлежи към късното му творчество; в него две обърнати нагоре спектрални фигури са изобразени с бледа боя на тъмен фон. Заглавието, което се превежда като „Две жени без сянка“, е много близко до името на една от най-символичните опери на Рихард Щраус, чиято премиера беше във Виена точно 100 години преди да бъде нарисувана картината.

Untitled (Thwart the Law) (1987)

Sprüth Magers, Booth B19

Барбара Крюгер – медалист в категорията „Икона“ на тазгодишните награди Арт Базел– обръща визуалния език на рекламата срещу самата нея от началото на 80-те години на миналия век. Комбинирайки намерени фотографии с конфронтационни фрази, написани с удебелен шрифт Futura, нейната практика е насочена към патриархата, институционалната власт и системите за контрол. Текстът в този желатиново-сребърен отпечатък от 1987 г. издава две директиви: „Оспори закона. Объркай Бащата.“( ‘Thwart the Law. Baffle the Father.’). На следващата година произведението е възпроизведено в The Yale Law Journal, доказвайки, че артистичната провокация наистина може да достигне отвъд стените на галерията.

Освен че традиционно привлича водещи колекционери, куратори, арт дилъри и музейни директори от цял свят, Art Basel се превръща и във важна сцена за знаменитости от сферата на музиката, киното, модата и бизнеса. Сред посетителите на тазгодишното издание беше и Йе - противоречивият рапър, моден предприемач и от време на време архитект, познат преди като Кание Уест. Той беше забелязан по време на VIP дните за предварителен преглед на панаира, които се проведоха на 17 и 18 юни, преди официалното отваряне за широката публика на 19 юни. Уест вероятно е бил там, за да подкрепи съпругата си Бианка Ценсори, австралийска художничка, която участва в „Без заглавие (Izanami) “, филмова инсталация от 2025 г. на Ванеса Бийкрофт, която се представя в Art Basel Unlimited от галерия Lia Rumma. Галерията, базирана в Милано и Неапол, показва и произведения на Алфредо Яар и Уейл Шоуки в Unlimited, секцията на Арт Базел за мащабни произведения на изкуството и пърформанси, които не биха се вписали добре в нормален щанд на арт панаира.

„Без заглавие (Izanami) “ беше прожектиран в Unlimited като част от инсталация, включваща един от декорите от филма. Изцяло бялата инсталация включва голяма обезглавена легнала женска гола скулптура (Лежящо тяло), четири други скулптури на части от тялото (торс, крак и др.) и болнично легло. Според галерията, 25-минутният филм се развива в полуизоставен хотел близо до Токио и преосмисля гръцкия мит за отвличането на богинята Персефона от Хадес.