Сезонът, който повечето цивилизации смятат, че е създаден, за да накаже човека, се превръща във вдъхновение за кураторите от музея „Kunsthistorisches Museum” във Виена и „Kunsthaus” в Цюрих. Три години отнема подготовката на това амбициозно начинание. Организаторите създават уникална изложба, посветена на изображенията на зимата в европейското изкуство от 1450 г. до днес. Темата на изложбата е „Зимни приказки: представянето на зимата в европейското изкуство от Брьогел до Бойс”. Тя може да бъде разгледана в периода  18-ти октомври –  8-ми януари 2012 г. във Виена.

В съзнанието на човечеството зимата е сезона, олицетворяващ силата и победата на природата над човека. Богът на северния вятър в гръцката митология – Борей, е персонификация на зимата. Той винаги се изобразява като изключително силно и всяващо страх същество, с крила, дълга коса и брада, които символизират хаосa и безпорядъка в противовес с хармонията, към която са се стремели древните гърци. В северната митология краят на света е предшестван от три години студ и мраз, сковаващ земята.

Монументалните изображения на Наполеон и разгромяването на неговата армия благодарение на зимата са модерен еквивалент на тези древни митове за края на света. Противоположната представа за зимата се свързва със спокойствие и безметежна радост – планински върхове и билàм покрити с пухкава снежна покривка, ледени пързалки, замръзнали реки и езера в далечината, ни напомнят за празничния сезон с безбройни игри и идилично настроение. Късният XVIII век вижда съживяване на зимния пейзаж. Първоначално с романтична нотка художниците започват да разгръщат „палитрата” на зимата в своите произведения. 

Общо четири галерии и девет по-малки зали на музея във Виена представят по незабравим начин „приказната история на зимата”. В допълнение са включени холандските алегории на месеците, изображения на зимните празници, натюрморти и портрети, представящи смяната на модните зимни тенденции в облеклото.

Изложбата представя над 180 предмета на изкуството, свързани със зимата – от произведения на най-известните европейски художници до гоблени, сервизи и шейни. Обикновено по-ранните изложби, посветени на зимната тематика в изкуството, се концентрират около произведенията на импресионизма, холандското изкуство и пейзажите. „Музеят на историята на изкуството” във Виена и „Музея на изкуството” в Цюрих обединяват сили, за да разширят представите ни за символиката на зимата, разширявайки многократно диапазона от произведения. По този начин са представени множество картини, исторически предмети на зимна тематика, сред които  гоблени, бокали, порцеланови фигури, безценни каменни резби и великолепни шейни, собственост на австрийската императрица Мария-Тереза. Също така ще бъдат включени емблематичните шейни от инсталацията на Йозеф Бойс, както и най-скорошната картина на Анселм Кийфер -„Tönend wie des Kalbs Haut die Erde”.

Произведенията са представени в хронологичен ред. Гост-куратор на изложбата е бившият директор на „музея на холандците” –  „Rijksmuseum” в Амстердам, Роналд де Леоу (Ronald de Leeuw). Това е и музеят в Европа, който отпуска най-голям брой произведения за осъществяването на това амбициозно начинание – 17 маслени картини. Освен тях, са включени произведения, принадлежащи на едни от водещите в световен план музеи и галерии, намиращи се в Мюнхен, Лондон, Кеймбридж, Париж, Страсбург, Ротердам, Дрезден, Цюрих, Филаделфия, Дармщат, Единбург, Кьолн, Хага, Ню Йорк, Гент, Ваймар и Бостън.

Гвоздеят в изложбата, обаче идва от колекцията на „Kunsthistorisches Museum”- това е Питер Брьогел Стария и картината „Ловци в снега” – може би най-известното изображение на зимата в европейското изкуство. Огромното по размери платно не може да бъде отпуснато за гостуваща изложба и остава в музея във Виена, където единствено може да бъде видяно.

Освен произведения на Питер Брьогел, ще може да бъдат видени творби на Якоб ван Ройсдал, Хендрик Аверкамп, Ян ван Гойен, Арт ван дер Неер, Петер Паул Рубенс, Ян Стен, Якоб Йорданс, Уилиам Търнър, Франциско Гойа, Каспар Давид Фридрих, Гюстав Курбе, Жан-Франсоа Миле, Клод Моне, Алфред Сисле, Камий Писаро, Винсент ван Гог, Едвард Мунк, Йозеф Бойс и Анселм Кийфер.