“Последният будоар. 1991 – двадесет години по-късно” – самостоятелна изложба – скулптура, кръв, видео. Така  Венцислав Занков – един от най-известните български съвременни художници,  е наименувал новата си творческа провокация. Събитието ще се състои на 10-ти ноември в галерия „Райко Алексиев”.

Със завършването на художественото си образование през 1988 г. Занков започва да работи в областта на скулптурата, но експериментира и с новите форми – инсталацията, видео арта, пърформанса. Още в първите години от своя творчески път той смело заявява мястото си  в българското съвременно изкуство.

С последната си самостоятелна изложба Занков обявява края на своите будоарни игри със съвременното българско изкуство и култура. ”1991 г. завърши за мен с акция в софийската кланица в Орландовци, а започна на 22-ри февруари със сняг и кръв в Докторската градинка. Тази година ме беляза и остана в историята. След двадесет години мога да добавя клетки-будоари, вериги и части от фигури на трима конника на откровението, ангел с две озъбени усти ...без история и без бъдеще, без тяло. Времето го няма. Ако чакаме края на света, то край няма. Свят няма, Отломки от съдби се носят в хаоса на реалното и виртуалното. Социални мрежи и социални революции?
10 ноември 1989г.  направи възможна моята 1991-ва. 10-ти ноември 2011г. е обикновен работен ден /четвъртък/, в който спомените и надеждите не вършат работа. Гледам да си върша работата, а какво ще се случи утре – дори не ми се мисли. Безсмислени усилия.” – така Венцислав Занков коментира своята нова изложба.

През 1991 г. Занков прави първия си кървав пърформанс - „Червено 1”. Той е своеобразен протест срещу един обезсмислен живот без минало и с празно бъдеще. Кървавият пърформанс е реакция и към будоарната българска култура и критика  срещу  будоарното официално изкуство в България по онова време. 20 години по-късно се повдига въпросът  кое днес във функционирането на художествения живот е по-различно от онези времена.

Самостоятелната изложба “Последният будоар” на Венцислав Занков се осъществява с подкрепата на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий”   и ще остане в изложбените зали на галерия “Райко Алексиев” до 22 ноември.