Вместо да запълни пространството, както са правили Аниш Капур и всички скулптори преди него обаче, Даниел Бюрен решава да постъпи по-нетрадиционно. Той преобръща самото пространство, превръщайки го в свое произведение на изкуството.

Как го постига? В основата на залата са разположени девет кръгли огледала. Останалото пространството е обвито в покров от стотици хоризонтални кръгове, всеки от които докосва следващия: някои по-големи, други по-малки, някои по-високи, други по-ниски. Всеки стоманен пръстен е покрит с мембрана от полупрозрачно пластмасово фолио - в синьо, жълто, оранжево или зелено. Те се крепят на черни и бели вертикални подпори.

В резултат на всичко това, Даниел Бюрен постига една особено ефектна визуална измама. Благодарение на нея посетителите имат възможността буквално да стъпят върху покрива на "Гран пале". Намръщените облаци и слънчевите лъчи проникват в двореца както никога до сега. По този начин парижкото небе става обект на творбата.