Най-важното италианско направление в изкуството от следвоенно време - "arte povera", бе представено миналата година със серия-изложби в 6 арт-институции в Торино, Милано, Рим, Неапол, Болоня. Експозициите представиха творби на най-изтъкнатите представители на “arte povera” – Алиеро Боети, Джовани Анселмо, Марио Мерц, Джузепе Пеноне, Янис Коунелис, Марио Мерц, Микеланджело Пистолето и много други.

От 9 септември тази година до 3 февруари следващата година в Kunstmuseum, Базел,  ще бъде представена също толкова зрелищна селекция от произведения на основоположниците на направлението.

В противовес на американския поп-арт, италианското течение "arte povera" оформя една нова естетика, неподвластна на консуматорството и индустриализацията. В края на 60-те години на 20 век художественият критик Джермано Челант въвежда термина "arte povera" (бедно, просто изкуство), въплъщаващ концепцията на новото движение. Творбите се отличават с използването на прости, естествени материали, като например почва, стъкло, клони, восък, дори отпадъци. В противовес на едва зараждащата се вълна на новите технологии, представителите на "arte povera" се стремят да възстановят естествените закони и да достигнат хармония в природата, и най-вече в човека.

Изложбата в Kunstmuseum,  Базел,  ще  представи около сто творби, част от Колекция Гьоц (The Goetz Collection) - една от най-големите колекции от творби на Алиеро Боети, Марио Мерц, Янис Коунелис, Микеланджело Пистолето. Експозицията включва многобройни ключови произведения, създадени от художниците, част от това направление в периода между 1959 г. и началото на 1990 г. Колекция Гьоц (The Goetz Collection) от много години не е била показвана пред публика – това прави изложбата още по-любопитна. Снимки и разнообразни документи, свързани с развитието на направлението също ще допълнят изложбата.

Като цяло експозицията си поставя за цел да илюстрира дълбоките последици, които "arte povera" оставя в художествения живот през 20 век.