Ако не друго, Деймиън Хърст безспорно умее да избира начина, по който да представи своите произведения. Изложбата със заглавие No Love Lost едва ли би изглеждала толкова качествена, ако платната на Хърст не бяха поставени в контекста на класическото и рококо изкуството. Темата за смъртта, която тормози 44 годишния британец от самата му поява на артсцената, сега е разработена с класическа живописна техника. Натюрморти с череп, цигара и пепелник, цветя и пеперуди в студено синьо изплуват от черен фон, който ги прави да изглеждат по-бледи и отнема тяхното чувство за жизненост. No Love Lost е просто една от залите в музея, до нея се стига само след като посетителят е минал през натюрмортите от 18ти век, почти толкова обсебени от смъртта, както произведенията на Хърст. Там са Люлката на Фрагонанд, както и десетки картини посветени на любовта и Купидон от Буше и Вато. Всички те работят за идеята на Хърст и сякаш са поставени в колекцията, за да помогнат на зрителя да стигне по-лесно до неговото подсъзнание.