Музеят за изкуство (Kunsthalle) на Културна фондация „Hypo” (Hypo Cultural Foundation) в Мюнхен представя първата голяма изложба, съпоставяща произведенията на два от колосите на немското модерно изкуство - Макс Бекман (1884 г. – 1950 г.) и Ото Дикс (1891 г. – 1969 г.). Изкуството на двамата творци оказва силно влияние върху културния живот на Ваймарската република (1919 г. – 1933 г.), преди да бъде обявено за „дегенеративно” от националсоциалистите, което застрашило и самото съществуване на художниците.

Над 180 картини, рисунки и графики на едни от най-големите музеи и частни колекции в Амстердам, Берлин, Лондон, Ню Йорк и Вашингтон, наред с много други, са взети назаем, за да илюстрират художественото развитие и обсега на двамата творци. Повече за произведенията на Ото Дикс може да научите тук.

За Дикс и Бекман Първата световна война (1914 г. – 1919 г.) е основополагащо преживяване, оставило траен отпечатък, както върху живота им, така и върху творческата им дейност. От този момент нататък, те започват да развиват своя отличителен стил. Течението, на което стават основоположници, се нарича „нова предметност”. Съзнателно отхвърляйки експресионизма и абстракцията, тези художници приемат от тях само изследването на мъчителните преживявания на реалността - Ото Дикс се фокусира върху по-мрачната страна на съвременното общество, а Макс Бекман прави това чрез противопоставяне на видимия свят с невидим слой. Въпреки различните подходи на работа, и двамата се стремят към един и същи момент – момента, в който внезапно, познатото се превръща в непознато и странно, а светът се превръща в мит.

Макар и на по-ранен етап, и двамата художници са привлечени от Мюнхен. През 1923 г. галерия „Таунхаузер” представя изложба с творби на Макс Бекман, последвана през 1926 г. от изложба с творби на Ото Дикс. Информация относно това, дали през тези години на катаклизми двамата творци са се срещали, няма; и все пак, те са се движели в едни и същи кръгове, излагали са произведенията си при едни и същи арт дилъри, и дори са рисували едни и същи модели. Въпреки, че Дикс и Бекман отдавна се смятат за едни от най-великите германски художници на своето поколение, към днешна дата, техните творби никога не са съпоставяни по подобен начин в обща изложба.

Експозицията предлага увлекателно пътуване от началото до края на творческия път на тези изключителни и същевременно много различни един от друг художници. Изложбата показва ясно в каква степен двамата са били засегнати от крайностите на епохата, в която живеят. Първо и преди всичко, техните графични творби отразяват прекия досег с войната, но ужасите, на които стават свидетели, все още присъстват, дори и в произведенията, създадени в периода на следвоенна Германия, населена с военноинвалиди и проститутки.

Изложбата ще бъде може да бъде видяна в Мюнхен до 10 август 2014 г.