Дълбоко вдъхновен от ярката палитра на средиземноморските пейзажи, Пабло Пикасо (1881-1973) започнал да прави керамика в южна Франция през 40-те години на 20 век. Това бил творчески процес, който смятал за почивка от неговия натоварен живописен график. Във Валаурис Пикасо срещнал Сузана и Георги Рамие, собственици на известното студио Madoura ceramics. Ставайки бързо приятели и накрая сътрудници, Пикасо се връща всяка година, за да работи в Madoura. Това било връзка, която продължила 25 години и променила живота на Пикасо. Там той среща през 1953 година Джакелин Роук, която по-късно става втората жена на художника и негова муза.

Както е видно от впечатляващия брой предлагани творби на този аукцион, много от  керамиките на Пикасо приемат формата на утилитарни предмети, които носят игриви дизайни и цветове. Аукционът ще представи 23 керамики от художника, много от които идват от една колекция, притежавана от колекционер в Щатите.

Водещи в колекцията са:

- Лице и бухал (1958) – оценявана на 20 000-30 000 долара

-Червен бухал и черна земя (1957, 26/150)- много рядка творба, която не се появява на пазара често, оценявана на 15 000-20 000 долара

- Глава (1956, 3/200) –друга изключително рядка творба, оценявана на 10 000-15 000 долара

-Три Сардини (1952, 8/200) – оценявана на 10 000 – 15 000 долара

- Керамична квадратна плоча - „Профилът на Джакелин“, оценявана  на 10 000 - 15 000 долара (1956, 21/100). Предполага се, че тази керамика представлява първата среща между Пикасо и Джакелин Роук.

Броят на висококачествени керамични творби на Пикасо в този аукцион отразява силата на процъфтяващия пазар. Шауна Брикли, старши специалист в отдела за графика в Бонамс споделя: „Пазарът на керамични творби на Пикасо е във възход през последните 10 години. Продажбите са по-смели всеки път, правейки ги отлична възможност за инвестиция за колекционери и очаквам, че ще видим непрекъснато засилване на пазара.“

Други звездни партиди в аукциона включват Мориц Ешер („Слънце и Луна“), „Вещица“ - уникална сериграфия на Анди Уорхол и реплика на „Вечерно парти“ на Джуди Чикаго.