Това не е първият път, когато Пушкинският музей моли руснаците да бръкнат в джобовете си. През 2015 г. музеят събира около 40 000 долара, за да възстанови древна египетска завеса. „Венера и Адонис“ е значително по-скъпа, но директорът Марина Лошак е уверена, че паричните средства ще бъдат събрани, независимо от икономическото положение в Русия.

"Въпреки трудните времена музеят винаги изпитва любовта и подкрепата на своите посетители, приятели на музея и донори", казва тя. "Не очакваме набирането на средства да се случи бързо. Това ще бъде дълъг процес, който изисква голяма работа и внимание." Музеят не желаеше да разкрие колко голям е бюджетът му за периода 2016-17, но през 2012 г. той получи около 8 млн. долара, като 80% от финансирането идва от правителството, а останалите са генерирани чрез продажба на билети и донори.

Преди съдбоносната изложба в Москва, картината е закупена от арт дилър във Франция през 2005 г., който смята, че е копие, преди да я продаде на руския колекционер Владимир Логиненко. Колекционерът няма да разкрие колко е платил за картината, но споделя, че е "много повече" от 50 000 - 70 000 евро, които предишният купувач е похарчил. Логиненко се обръща към главния изследовател и куратор на италианската живопис - Виктория Маркова, за да помогне за възстановяването на платното, но остава много изненадан. След бърз поглед Маркова преценява, че работата вероятно е от Тициан.

"Когато една картина има три слоя [боя], трудно е да се определи дали е оригинал. Марина го погледна, направи някои технологични и радиографски изследвания и стигна до заключението, че е оригинал", казва Ловиненко. "Въпреки това, с Марина осъзнахме, че не можем да възстановим произведението в Русия, тъй като там няма достатъчно реставратори на венецианското изкуство".

Те изпращат „Венера и Адонис“ в Италия, където Министерството на културата на страната, Gallerie dell'Accademia във Венеция и музеят Прадо в Мадрид подкрепят изследванията на Маркова.

Дълго време се смятало, че „Венера и Адонис“ на Тициан в Музея Прадо е най-ранната версия, изписана през 1554 г. за крал Филип II, но това вече не е така. В Прадо изучават московската картина и намират предварителна рисунка под цветния слой на платното, като по този начин установяват, че именно тя трябва да се разглежда като първата версия на известната композиция, която служи както за модел на мадридското платно, и на многобройните повторения.

Картината е възстановена във венецианска художествена галерия и в крайна сметка е продадена от Логиненко на "група колекционери, които не са руски". Пушкинският музей има право да задържи творбата година след края на изложбата, като целта на институцията е да събере пари и да я откупи през това време.