„Кунстмузеум Берн” досега е получил 220 произведения от над 1500-те творби, които Гурлит  наследява от баща си Хелдебранд, търговец на изкуство, работил за нацистите. Корнелиус умира през май 2014 г., като неочаквано завещава колекцията си на музея в Берн. Швейцарската институция заяви, че ще приеме само тези произведения, за които не се подозира, че са част от нацистките конфискации. Останалите ще останат в Германия, докато изследванията за произхода на произведенията не приключат.

Произходът не беше единствената грижа за интегрирането на колекцията на Гурлит в музея. В продължение на десетилетия, произведенията са били затрупани в апартамента и къщата на Гурлит в Мюнхен и Залцбург. И докато условията в Мюнхен са били подходящи за съхранение на произведения на изкуство, то Гурлит е пренебрегнал своя дом в Залцбург от години. През февруари 2014 г. произведенията на Моне, Курбет и Мунк бяха спасени от купища боклук, разграждащи се в пластмасови торбички и купища вестници. Някои мерки за спешна реставрация бяха предприети, преди Берн да наследи колекцията. Върху 16 от произведенията, пробите за плесен са положителни, като са касае за вида „aspergillus versicolor”, която е вредна дори и за хората. Сред заразените произведения са маслена живопис на зимен пейзаж от Курбе и произведение на Кандински върху хартия.

„Някои произведения бяха сериозно засегнати от плесен и дори структурно повредени”, споделя Натали Бъшлин, която отговаря за реставраторския отдел на музея.  „Проблемът с тези спори е, че някои от тях живеят и не могат просто да бъдат убити,  без да се повреди картината, но могат да бъдат намалени. Също така трябваше да гарантираме, че няма да се замърсят и други произведения в нашата колекция. Консерваторите носеха защитно облекло и работеха в запечатани помещения, за да предотвратят разпространението на гъбичките”, казва още тя.

Бъшлин споделя, че е наясно, че Корнелиус е инвестирал в реставрацията на произведенията когато ги е наследил през 60-те години на миналия век, но оттогава насам нищо не е направено. „Някои от използваните мерки вече не се считат за подходящи. Например, темперна живопис на Ото Мюлер е била обработена с восък. Сега се опитваме да премахнем това слой по слой”, добавя още тя.

Специалисти и студенти от университета в Берн подпомагат реставраторския екип на  музея преди откриването на изложбата.