Изложбата е конструирана от няколко несъвместими разказа /на пръв поглед/. От една страна преминаваме през създаването на първите Български ех-либрис организации където малката графична форма и авторската книга стават повод за създаване на нови социални и културни структури с членство във ФИСАЕ /световната ЕХ Л Федерация/. Спецификата на тази материя и изискванията на колекционерите оказват сериозно влияние върху формирането на авторските търсения на няколко поколения възпитаници на специалност "Графика" в Националната художествена академия.
От друга страна фокусът пада върху различните от традиционната тиражирана графика посоки в личното творчество на основните двигатели на тези организации - Онник Каранфилян/ /МЕЦ-София/ и Роберт Баръмов /АСИ/ .
Какви събития в обществото ни са причина Роберт и Онник да анализират натрупаните умения в образователната ни система през тоталитарния период и да търсят други начини за себеизразяване и присъствие в съвременните културни процеси, различни от традиционната тиражирана графика? Можем ли да се отърсим от натрупаните рутини и каква би била критичната реакция на културния елит към този опит? Къде е и кой определя границата, която припознава нашите малки лични истории като достатъчно значими за да бъдат прибавени към българската културна ИСТОРИЯ?
Вълчан Петров представя „Преплетени времена“
Изложба на Калина Тасева се откри в Квадрат 500
Национална изложба „Карикатура“ в СБХ
Изложба посветена на 125-ата годишнина от рождението на акад. Дечко Узунов беше открита в казанлъшката галерия
Добавете коментар