Въпреки превратностите на времето Владимир Гоев успя да съхрани и развие една деликатна и изтънчена живопис, изведена до лична поетика, която ни говори с езика на тишината, на човешки преживяната природа, с езика на онази невидима духовност, която преди да се роди в пространството на картината – живее в сърцето на художника. Загърбил суетните амбиции, съхранил артистичните си илюзии, приел природата не в нейната привидност, а в нейния вътрешен живот, Владимир Гоев се завръща със сиво-сребристите изгреви и залези, с простотата на изпълнението и дълбочината на човешките състояния.

А за тези, които го познаваха, Владо беше от хората, които отстояваха едно по-ново, по-съвременно изкуство, поддържаше, по-точно воюваше, за правото на младите да бъдат млади и правото на изкуството да живее по неписаните закони на личностната и творческа свобода.

Светлин Русев