През кариерата си и след това Огюст Роден често е оприличаван на Микеланджело. Както при всички подобни исторически аналогии, сходствата са по-асоциативни, отколкото аналитични. Въпреки всичко можем да разберем как френският художник споделя характеристиките на Флоренция: особено в излъчването на сила, произлизаща например от портретите му на великите романтични писатели - Виктор Юго (1883) и Оноре дьо Балзак ( 1891), а монументалността на обществените му произведения, като „Портите на ада“ (1885), извиква в съзнанието произведения като „Гробницата на Юлий“.

Подобно на Микеланджело, Роден също е труден характер. Отраснал в бедност и постигнал признание от държавата на 37-годишна възраст с награда за студиото си и важна поръчка за бронзов портал за планирания музей на декоративните изкуства, Роден все пак имал навика да хапе ръцете, които го хранят. Той се е борил 11 години с бургерите на Кале за своята „Burghers of Calais“ от 1985г. и с чиновниците на Пантеона, заради бюста на голия Юго (недовършен, освен в гипсовите версии), и с настървение с представители на асоциацията на писателите във Франция за неговия буен Балзак, който обществото отхвърля и публиката му се подиграва.

Отново подобно на Микеланджело, Роден никога не се е съмнявал в това, което прави: „Следвам въображението си, собственото си чувство за подреждане, движение и композиция“. Като архетипния романтичен художник той е възнаграден еднакво с похвала и възхищение , както и с оскърбления и подигравки.

И все пак има и друг аспект от Роден и неговото творчество, нещо, което не е чак толкова очевидно: неговият дълг към класическото изкуство. Художникът посещава Британския музей няколко пъти от 1881 г. до смъртта си на 77 години през 1917 г., като прави множество скици (на хартията за писма от лондонски хотел) на скулптурите на Партенона.

Подобно на много археологически руини, скулптурите на Партенона са разбити и унищожавани в продължение на векове, но Роден се вдъхновява от мощния израз, който те предават само чрез тялото. Той дори премахва главите и крайниците от собствените си фигури, за да ги приближи до разбитите образци на миналото. По този начин скулпторът създава нов жанр на съвременното изкуство - безглавият торс без крайници.

Изложбата в Британския музей, от 26 април до 29 юли, ще представи 80 от творбите му в мрамор, бронз и хоросан съпоставени една до друга с  гръцките релефи, за да покаже средата, която е вдъхновявала Роден. Например, хоросановата скулптура „Целувката“ (направена от мрамор, 1882 г.) взета назаем от музея Роден в Париж, ще бъде поставена до две женски богини от източния фронтон на Партенона, показвайки с примери на негови рисунки как Роден променя фигурите на Фидий, за да създаде изцяло нова композиция.