Картината многократно е възпроизвеждана от Банкси, като тази версия е на платно с рамка в тежък викториански стил, и съществува в едно единствено копие. Пред очите на изумената публика, половината от платното мина през режещите остриета на скрит в рамката шредер и нарязаните ресни започнаха да стърчат надолу. „Новата творба“, се  каза в изявление на Сотбис, получи сертификат от Pest Control, (официалния сайт и единствен орган за идентификация на произведения на Банкси)  и получи ново име: Love is in the Bin (Любовта е в кошчето). Купувачката,  колекционер от Европа и дългогодишен клиент на Сотбис, ще закупи произведението на цената, която е била достигната по време на търга. Тя каза: „Когато чукът падна и творбата беше разрязана, бях шокирана, но постепенно започнах да осъзнавам, че сега притежавам своята част от историята на изкуството“.

Банкси е безспорен гений на скандала и пиара, който изпреварва с монетизирането на унищожението - ако отново полуразрязаната картина бъде пусната на търг (но запазвайки отличния си търговски вид), тя вероятно би направила повече от един милион, но унищожаването като художествен прийом не е нещо ново. През 1953 г. художникът Робърт Раушенберг заличава рисунката на абстрактния експресионист Вилем де Кунинг и показва празен лист на изложба. През 1960 г. „Самосъздаващата се и саморазрушаващата се кола“ на белгийския скулптор сюрреалист Жан Тенге, посветена на Ню Йорк, се разпада на части в градината на музея за съвременно изкуство (MoMA). Скулптурите-свещи  на Урс Фишър горят и се топят, за да се превърнат в купчина восък до края на изложбата. Британските провокатори, братята Джейк и Динос Чапман разрушават старинни портрети, обезобразявайки лицата на моделите.