Музеят ще помещава и показва турски и международни съвременни творби от колекцията от 1000 произведения на Ерол Табанка, архитект и партньор в Полимекс Холдинг, голяма турска строителна фирма. Ескишехир, в западна Анатолия, основан през 1000 г. пр. Хр., чието име означава "стар град", може да се похвали с три университета. На високоскоростната железопътна линия между Истанбул и Анкара, неговите паркове и забележителности го правят популярен за еднодневни екскурзианти от Истанбул, а музеят ще бъде модерен флагман за близо 20 други институции, чиито фокус са археологията, авиацията и дори пишещите машини.

В първото си интервю Ерол Табанка казва за вестник „Арт“, че първоначално цели да посрещне 15 000-20 000 посетители на месец. Колекцията, която той започва, купувайки малка живопис на търгове преди около 20 години, ще бъде прехвърлена в музея от централата на Полимекс в Истанбул следващия месец.

„Разположена между историята и модерността, между Изтока и Запада, Турция е произвела някои от най-интересните произведения и художници от последните 70 години“, казва Табанка. „Чрез отварянето на колекцията се надяваме да привлечем международно внимание към турското изкуство и художници и да потвърдим позицията си в канона на модерното и съвременно изкуство.” Той каза още, че музеят ще бъде нова забележителност за града и страната.

Първата изложба е с куратор Халдун Достоглу, който ще покаже около 200 творби на 60 турски художници, международни художници от колекцията като британеца Джулиан Опи и Марк Куин, носителят на много награди испански скулптор Яума Пленса, художникът и скулпторът Роберт Лонго от САЩ и родената във Великобритания американска художничка Сара Морис, чиято работа е представяна в Тейт. Специално създадено за музея произведение от японеца Танабе Чикуунсай IV, известен със своите огромни творения от тъкан бамбук, ще се появи за откриването.

Турските имена в колекцията, датиращи от 50-те години на миналия век, са художникът Ерол Акяваш и Бедри Рахми Еюбоглу, поет и художник, чиято работа печели първа награда на панаира в Брюксел през 1958 година.

Кума и Юки Икегучи, архитектите, ръководещи проекта, казват, че са планирали 4 500 кв. м., триетажна сграда с големи и малки изложбени пространства, които да „резонират както в човешки мащаб, така и с уникалния уличен пейзаж.“