В началото на 60-те години Франк Синатра изпява популярната любовна песен "Fly Me to the Moon". Той не знае, че няколко години по-късно, на 20 юли 1969 г., астронавтът Нийл Армстронг ще стъпи на повърхността на Луната и ще каже фразата за всички времена: „Това е малка стъпка за един човек и огромен скок за цялото човечество“. Целият свят със затаен дъх гледа телевизионни предавания от Луната. Половин век не е повод всичко това да бъде забравено или да ни изглежда скучно. До 30 юни в Цюрих, с швейцарска последователност, е събрана серия от модерни творчески рефлексии към Луната и Космоса с техния художествен контекст. 

Така е  създаден проект от 200 творби с авторит като Едвард Мунк, Рене Магрит, Анди Уорхол, Павел Алтхамер, Дарън Алмонд ("Луната дъга"), Виноградов - Дубосарски ("Космонавт № 1" и "Земя печели") , Алексей Леонов (космонавтът, който пръв излиза в открита орбита, но и рисува чудесно), Андрей Соколов (който рисува Луната и Космоса, без да напуска московската си квартира). Оказва се, че историята на взаимоотношенията на художниците с Луната включват лунната топография, лунната нощ, лунатизма, безтегловността, Луната в масмедиите.

През 1962 г., Ричард Хамилтън, автор на култовия поп-арт колаж, „И така, какво прави нашите домове толкова различни, толкова привлекателни?”, създава един друг колаж, с портрет на Джон Ф. Кенеди, наречен „С окончателното определяне на най-близките тенденции в модните мъжки аксесоари. Нека да изследваме звездите заедно“.