Завръщането на Мариана Абрамович в Белград след близо половин век е събитие. В целия град има билбордове, рекламиращи ретроспективата на творчеството й, която се откри в Музея за съвременно изкуство, показвайки самата Абрамович на бял кон (снимка от видеоклипа й от 2001 г. „Героят“). В събота, в деня, когато експозицията отвори, лицето й е на първа страница на почти всеки национален вестник в Сърбия.

Изложбата, озаглавена „Чисто“(до 20 януари, 2020г.), е завръщане у дома по много начини. Най-голямото изследователско представяне на работата на Абрамович до сега включва повече от 120 произведения от средата на 60-те години. След като отвори врати през 2017 г. в Модерна Музей на Стокхолм, то постигна значителен успех в Дания, Норвегия, Германия, Италия и Полша, преди да пристигне в Сърбия, неговата крайна спирка.

По пътя експозицията предизвика както положителни рецензии, така и скандали. През март протестиращи римокатолици в Полша бойкотираха изложбата, отвратени от това, което те смятат за сатанински изображения (обвинение, което Марина Абрамович отрича). Повече от половин милион души са видели изложбата до сега.

В Белград изложбата изглежда като напомняне за епоха, когато Абрамович генерира заглавия с жизненоважната свирепост на нейното изкуство, а не, да речем, озадачаващи вражди с Jay-Z. Посетителите влизат в залата под звука от картечен огън, (от аудио инсталация от 1971 г.), веднъж влезли те чуват стонове и викове, излъчващи се от призрачни черно-бели филми с пърфоманси от началото на кариерата на Марина Абрамович.

Цялата постоянна колекция на музея е прибрана за съхранение, за да направи място за изложбата, а екип от местни „пърформанс изпълнители“ е нает, за да върне публиката към миналото на художника. В откриващата вечер млада жена се качи на стол във фоайето докато повтаря „Изкуството трябва да е красиво, художникът трябва да е красив“ в знак на почит към пърформнс от 1975 г. с това заглавие. Други двама изпълнители - единият мъж, другият жена - седят неподвижно с коси, сплетени заедно, в изпълнение на 17-часовия пърформанс от 1977 г., който Абрамович направи с дългогодишния си сътрудник и партньор Улай, „Отношение във времето . "

За Сърбия поканата към Марина Абрамович - нещо, което включи дори намесата на премиера на страната - е начин да се даде знак за ново начало. Музеят на съвременното изкуство, където се провежда изложбата, беше затворен за обновяване за повече от десетилетие, което предизвика редица дебати в страна, която се гордее с културното си минало. Но тъй като музеят отвори врати през 2017 г., Белград преоткрива артистичния си дух, подпомогнат от многото честни галерии на арт сцената и Октомврийския салон, който миналата година бе домакин на творби на Йоко Оно, Синди Шерман, Олафур Елиасон и Анселм Кийфер.

"Шоуто на Марина ще промени всичко", каза Слободан Накарада, действащият директор на музея. Целта му е да привлече 150 000 посетители през следващите четири месеца - повече от посетителите за цялата 2018 г. Той казва, че се надява много това да бъдат млади сърби, които са имали малка възможност да видят работата на най-известния жив художник в страната , „Отне ни 44 години, за да я върнем у дома“, каза г-н Накарада. „Трябва да се възползваме максимално от това.“

Самата Марина Абрамович каза, че има смесени чувства към завръщането: Докато тя гледа на експозицията като на „завръщане у дома“, тя сподели, че остава номад както винаги. И въпреки че изложбата е ретроспектива, тя настоява, че не е валидизация. „Ще умра като работя“, каза тя на откриването.