През февруари предстои откриването на две изложби за движението. „Фантастичните жени“ ще събере 260 творби на 35 художници, сред които Фрида Кало, Мерет Опенхайм, Леонора Карингтън, Кей Сейдж и Доротея Солинг в Ширн Кунстхале, Франкфурт (13 февруари-24 май 2020 г.). „Британският сюрреализъм“ пък ще бъде показана в картинната галерия на Дълуич в южен Лондон (26 февруари-17 май) с около една четвърт от произведенията дело на жени, сред които Итъл Колхуун, Айлийн Агар и Едит Римингтън.

Tate Modern, която тази година посвети експозиция на Дора Маар (до 15 март), планира голяма изложба посветена на сюрреализма заедно с Метрополитън музей на изкуствата в Ню Йорк, предварително насрочена за 2021-22 г., в която се очаква да има силно присъствие на жени художници. Във фокус също е самостоятелна изложба през следващата година на Леонора Карингтън в Fundacion Mapfre в Мадрид и преминаване към Museo Picasso Malaga, който беше домакин на голяма изложба на 18 жени сюрреалисти през 2017-18 г.

Според експертите земята се измества. Изследователката по сюрреализъм Патриша Алмер, която курира „Angels of Anarchy: Art Artists and Surrealism“ в Манчестърската художествена галерия през 2009 г., казва, че общественият апетит към тези произведения е нараснал оттогава. „Когато течеше изложбата „Ангелите на анархията“ имаше много хора, които казаха: защо не сме знаели за тази работа преди? И сега новото поколение студенти ги изучава и това променя тяхното виждане. "

Всъщност Дейвид Бойд Хайкок, уредник на изложбата в Дулуич, казва, че не разглежда жените на британския сюрреализъм отделно - те са включени по заслуга, а не за да поставят отметка в полето за политическа коректност. Той смята, че може би е по-лесно да бъдеш жена сюрреалистка във Великобритания, отколкото във Франция. Андре Бретон, който основава и ръководи движението в Париж през 1920-те, „пресича странна и парадоксална линия между прегръщането на свободата от една страна, и от друга страна, търсенето на контрол, включително над жените“, казва Бойд Хейкок.

Има и добри новини за музеите, които искат да попълнят мястото на жените сюрреалисти в постоянните си колекции. „Все още може да се намерят нови работи, особено от Карингтън, която е много плодовита“, казва галеристът от Сан Франциско Венди Норис, която тази година продаде картини на художничката на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и Музея на съвременното изкуство, Сан Франциско.

Подобно на Бойд Хейкок, Норис твърди, че тези жени стоят в собствените си условия наред с мъжете гиганти на своето време. Това със сигурност ще бъде музика за ушите на Леонора Карингтън, с която бях близка през последните пет години от живота й и която силно се съпротивляваше да бъде определяна като „жена артистка“.