Според последните разкрития от документите Пандора се твърди, че повече от 1600 произведения на изкуството, създадени от над 400 художници, са били изтъргувани тайно с помощта на фиктивни компании и данъчни убежища.

Данните са разкрити от Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ), който работи с медии по цял свят, за да отсее 11,9 милиона финансови документи, които са изтекли от неидентифициран източник през 2021 г. Това са последните анализи от разследването, пряко свързани със света на изкуството.

"Документите показват как непрозрачността на офшорния свят позволява на богатите хора да скрият своето богатство и активи, включително изкуство, и евентуално да избeгнат данъци върху тези активи“, казва Шила Алечи, журналист, който е работил по проекта повече от две години. „Експертите казват на ICIJ, че докато не бъдат наложени регистри за действителната собственост и други мерки за прозрачност, регулациите за търговия с изкуство сами по себе си не могат да спрат използването на изкуство за пране на пари и други незаконни цели.

Изкуството под въпрос включва повече от дузина произведения на Банкси, закупени от лондонския финансист Маурицио Фабрис, започвайки през 2009 г. чрез офшорен тръст в Нова Зеландия, който по това време предлага анонимност на собствениците на такива юридически лица.

Според доклада на ICIJ, сред творбите на Банкси са "Момиче с балон", "Flower Thrower" и две версии на "Rude Copper". В доклада се твърди, че Фабрис е подписал договор с мениджърите на Asiaciti Trust, които му позволяват да показва изкуството в дома си, без никакви разходи. „Когато тръстът стане законен собственик на активи, колекционерът може да избегне или отложи данъци върху богатство, имущество и капиталови печалби“, пише ICIJ, добавяйки, че „тръстът на Фабрис по-късно продава три от произведенията на Банкси на лондонска галерия, управлявана от бившия агент на Банкси".

Законен представител на Фабрис заяви пред ICIJ, че той е декларирал всичките си офшорни участия пред британските власти и е платил данъци в Обединеното кралство, където пребивава.

Всъщност, докато документите дават представа за финансовите сделки на свръхбогатите, много от договореностите, включващи изкуство, са както изглежда законни примери за използване на офшорни предприятия и фиктивни компании, а не доказателство за незаконна дейност.

„Вълнуващо е да имаме нещо, което се доближава до реални данни за количеството на изкуство, собственост на офшорни компании, а не анекдотични доказателства, но също така е важно да разгледаме тези цифри в контекст“, казва Рена Невил от Corinth Consulting. „1600 произведения на изкуството са капка в морето в контекста на докладваните над 30 милиона предмета, търгувани на пазара на изкуство всяка година през последните 10 години.

Доказателства в подкрепа на твърдения за незаконна дейност обаче бяха идентифицирани от документите относно търговеца на късни антики Дъглас Лачфорд, който беше обвинен през 2019 г. за трафик на антики. Докато Лачфорд отрича твърденията до смъртта си през 2020 г., документите от това изтичане на данни показват как офшорните сметки са били използвани за прикриване на продажбата на откраднати артефакти от Камбоджа.

Други открития, свързани с изкуството, произлизащи от документите Пандора, включват видното семейство Раджапакса от Шри Ланка, което купува изкуство чрез фиктивна компания; базираната в Брюксел галерия Vedovi, чийто каталог за 2017 г. (за който се твърди, че е на стойност над 15 милиона евро) е регистриран в Хонконг, като по този начин се избягва данък; използването на офшорни компании от индийската аукционна къща Saffronart. Нито едно от тези лица не е обвинено в незаконна дейност.