„Създаване на модернизъм“ включва 67 картини и произведения на хартия от няколко художници, работещи в Германия в началото на 20 век, по-специално Паула Модерсон-Бекер (1876-1907), Кете Колвиц (1867-1945), Габриеле Мюнтер (1877-1962) и Мариан Верефкин (1860-1938), произведения на Ерма Боси, Отили Рейлендер и Якоба ван Хемскерк също са изложени. Чрез представяне на творби на жени художници, по-малко изучавани от техните колеги мъже, „ключови теми на модернизма като автопортрет, натюрморт и градски и селски сцени ще бъдат преоценени и вниманието ще бъде фокусирано върху женското тяло, детството и майчиния опит“, казват от Кралската академия.

Изложбата е организирана тематично. Портрети и автопортрети участват в първия раздел, озаглавен „Ние и другите“. Тези творби „оспорват преобладаващите идеали за ролите на жените като ограничени до дома и (...) поставят под въпрос как те виждат себе си и другите.“ Вторият раздел, „Векът на детето“, взема заглавието си от публикация от 1900 г. на шведската писателка Елън Кий и „изследва как всеки от художниците изобразява деца. Въпреки че домашните теми са били част от установен жанр, модернистичните третирания на такива теми се отклоняват от сантименталните произведения, в които децата символизират простотата, радостта, надеждата и невинността, за да изследват меланхолията, напрежението, любопитството и неудовлетвореното желание.“

Третият раздел на изложбата, „Места на интимност“, „проучва допълнително майчинския инстинкт, както и женското тяло, интимните взаимоотношения и еротиката. В тези произведения темата за майката и детето е секуларизирана, модернизирана и пренастроена, за да отрази физическата и психологическата дълбочина на изборите около майчинството.“ Разделът обръща специално внимание на творбите на Кете Колвиц и Паула Модерсон-Бекер, които умират броени дни след раждането.

„Град и провинция: Пътувания и миграции“ включва изображения на градския живот, изследвайки „променящите се роли на жените в различни контексти; в свободното време, на работа“ Последният раздел на изложбата е посветен на натюрмортите, жанр, много изучаван от жените художници от периода, чиито творби „предизвикават академичната традиция и действат като средства за изследване на форма, цвят и духовно значение“.