Развитието на техниките за създаване на графични отпечатъци е сред най-големите художествени постижения на Късното Средновековие. Такива техники скоро достигат статус, равен и дори надминаващ този на живописта в творчеството на художници като Мартин Шонгауер и Албрехт Дюрер.

В сравнение с дървореза и гравирането на медна плоча, техниката на офорт, която е разработена малко преди 1500 г., позволява по-голяма свобода за художествено експериментиране. Развитието му кулминира в произведенията на Рембранд, както и тези на Франсиско де Гоя половин век по-късно.

От началото на 19 век нататък литографията позволяват полутоновете и отпечатването на много големи издания. По този начин художниците от 20-ти век вече може да използват широк спектър от изразни средства, които през 60-те години са допълнително разширени от предпочитания от поп артистите процес на копринен печат.

В световен мащаб колекцията на Албертина е почти несравнима по отношение на способността си да представя историята на графичните изкуства в светлината на нейните най-забележителни образци. Тази изложба има широк диапазон от първите експерименти в печатната графика до изкуството на модерната епоха. Куратор на изложбата е Кристоф Мецгер.