Преди началото на събитието беше обявено, че роденият в Нигерия художник, дизайнер и архитект Демас Нвоко е носител на Златен лъв за цялостно творчество на 18-ата международна архитектурна изложба на La Biennale di Venezia.

Лабораторията на бъдещето е замислена като изложба, разделена на шест части и включва 89 участници от цял свят. „В центъра на всички проекти е предимството и силата на един инструмент: въображението“, обяснява кураторът. „Невъзможно е да се изгради по-добър свят, ако човек не може първо да си го представи.“

Събитието се допълва от „Карнавал“, шестмесечна поредица от събития, включително лекции, панелни дискусии, филми и представления, които се задълбочават в тазгодишните теми.

БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ

След 15-годишно отсъствие от Венецианското архитектурно биенале - едно от най-престижните събития в световната архитектура, България се завръща на него с проект, чийто фокус са изоставените училища. Добрата новина за участието ни бе съпроводена и от критики и брожения срещу избора на журито и начина, по който бе проведен конкурсът. Спечелилият проект е на авторски екип начело с архитект Борис Тикварски. Той залага концепция, която да е контрапункт на зададената официално тема на биеналето „Лаборатория на бъдещето“.

Избраният проект „Образованието е предвижване от тъмнина към светлина“ стъпва на работата на белгийския архитектурен и документален фотограф Александър Думарей. В последните 10 години Думарей е прекарал много време в България, документирайки процесите на разпад и фокусирайки се върху изоставени училища, басейни и театри. „Липсата на младо поколение, мащабът на разруха и образът на архитектура, която вече не изпълнява своята основна функция, предизвикват множество въпроси и желание за равносметка“, е аргументирал концепцията си авторският екип. С помощта на архивни снимки отпреди времената на разрухата в експозицията ще бъдат изследвани сградите, преди те да станат неузнаваеми или празни имоти. Това е опит да поемем отговорност и да приемем тези сгради като стопани, изтъкват авторите на проекта.

АВСТРИЙСКИ ПАВИЛОН – PARTECIPAZIONE/BETEILIGUNG

Австрийският принос към тазгодишното Венецианско биенале първоначално беше планиран да направи половината от павилиона си със свободендостъп за съседния квартал Сант'Елена, като начин за взаимодействие с местната общност и  да преобърне пространствената практика на изключване. Биеналето и Службата за паметници обаче отхвърлиха идеята, повдигайки въпроси за ролята на изложбата в бъдещето на Венеция. Австрийският принос демонстрира изключването на местните жители и постоянното разширяване на Биеналето от основаването му.

Местните жители и венецианските инициативи ще организират събития в целия град, за да обсъдят ролята на институцията в града. Изложбата и съпътстващият я каталог ще представят констатациите от нарастващото търсене на пространство и съпътстващи събития на Биеналето в контраст с градската реалност на Венеция на обезлюдяване и икономическа експлоатация. Изложбата повдига въпроса дали една организация може да демонстрира препратки към социална и екологична справедливост, без конкретно да се занимава с тези проблеми в своите инициативи.

БРИТАНСКИ ПАВИЛИОН – ТАНЦ ПРЕДИ ЛУНАТА

Британският павилион на биеналето за архитектура във Венеция представя „Танцувайки преди луната“, изложба, поръчана от Британския съвет и курирана от Джейдън Али, Джоузеф Хенри, Менееша Келай и Сумитра Ъфам. Чрез инсталации, филми и звуков пейзаж изложбата изследва въздействието на ежедневните ритуали върху бъдещето на британската архитектура, особено в диаспорните общности. При пристигането, посетителите се натъкват на завладяваща екстериорна инсталация от Джейдън Али. В основната зала се помещава кинематографична инсталация, която отбелязва ролята на ритуалите в отразяването на традициите и общностните ценности на хората в Обединеното кралство. Вътре, галериите излагат обекти, създадени от шестима базирани в Обединеното кралство художници и архитекти - Джейдън Али, Мак Колинс, Шауанда Корбет, Мадхав Кидао, Сандра Поулсън и Студио Олании - демонстриращи техния опит в материалите и изработката. Тези предмети отразяват глобални ритуали и културни практики, които имат дълбоко влияние върху космоса.

ЕГИПЕТСКИ ПАВИЛИОН – NILAB: НИЛ КАТО ЛАБОРАТОРИЯ

Египетският павилион представя „NiLab: Нил като лаборатория“, изложба, поръчана от Министерството на културата на Египет. Тази завладяваща изложба има за цел да свърже посетителите със същността на река Нил, нейното историческо значение, използване и предизвикателствата, пред които е изправена през цялото си обширно поречение.

С течение на времето различни ландшафти и природни среди по поречието на Нил са били отрицателно повлияни от интервенции, които пренебрегват местната среда и културния контекст. В отговор NiLab се стреми да преразгледа тези места и да проучи стойността на архитектурния дизайн за насърчаване на устойчиви практики за заселване по реката. Със своето забележително географско пространство, богата история и разнообразни природни и човешки пейзажи, Нил предлага идеален фон за обмисляне на съвременни проблеми. Изложбата служи като лаборатория за знания и платформа за разработване на идеи и проекти, съсредоточени около Нил, насърчавайки размисли върху водата в по-широкия контекст на изменението на климата.

ФРЕНСКИ ПАВИЛИОН – БАЛЕН ТЕАТЪР

Воден от архитектурната фирма Muoto, националният павилион на Франция представя „Театър на топката“ - отразяваща, куха полусфера, която приканва посетителите да станат активни участници, като се ангажират с експоната чрез движение, реч и жест. Muoto си сътрудничи със сценографите Георги Станишев и Клеменс Ла Саня, помощник куратор Джос Оузенде и програмиста Анна Тар-Дивел, за да създаде изживяване, което е подобно на диско топка ехо камера, предлагаща място за слушане, медитация и лаборатория на идентичности. Гладката полусферична форма придава аура на миниатюрен свят, който споделя усещане за спокойствие с обитателите си.

Преди всичко „Театърът на топката“ празнува настоящето: В свят, в който мислите за бъдещето са затрупани най-вече с обществени проблеми и безпокойство за климата, този театър ни позволява да оценим това, че сме в настоящия момент. Павилионът ще бъде домакин на различни събития, предоставящи възможност на артисти, изследователи и студенти да обитават и трансформират динамиката на пространството.