Националната галерия притежава около 250 произведения на живописеца, дарени на българската държава от неговия син Светослав Рьорих в края на 70-те, когато творчеството и философската му доктрина са обект на особен интерес от страна на Людмила Живкова. В настоящата изложба са включени 30 пейзажа, които отвеждат зрителя до места, чиято мистика и тайнственост са видими за духовно просветените. Според някои наблюдатели картините му имат хипнотично излъчване.
Николай Рьорих е роден в Санкт Петербург в семейство на заможен нотариус. Живял е по цял свят чак до смъртта си в Химачал Прадеш, Индия. Освен дипломиран художник той е и дипломиран адвокат. Дипломната му работа е високо оценена и от самия Лев Толстой. Интересите му са както в областта на науката и изкуството, така и в сферата на окултното и хипнозата, особено популярни преди революцията в Русия. 1917 г. заварва художника на лечение във Финландия, когато тя затваря границата си с Русия и Рьорих заедно със семейството си е лишен от възможността да се завърне в родината. През 1919 г. той получава покана от Швеция и осъществява изложби в редица скандинавски градове. През есента на същата година по покана на именития театрален и балетен импресарио Сергей Дягилев прави в Лондон сценографиите на руски опери по музика на Модест Мусоргски и Александър Бородин.
Рьорих е самоотвержен защитник на каузата за запазване на изкуството и архитектурата по време на война. Няколко пъти е номиниран за Нобелова награда. Сред неоспоримите му заслуги е инициирането на Pax Cultura – Договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници (Treaty on the Protection of Artistic and Scientific Institutions and Historic Monuments – The Roerich Pact). Този договор за закрила на паметниците на културата е подписан на 15 април 1935 г. във Вашингтон, в кабинета на президента на САЩ Франклин Рузвелт, от представители на всички държави членки на Панамериканския съюз. Той предвижда обектите, над които се развява Знамето на мира – музеи, университети, архитектурни паметници и др., да бъдат зачитани като международна неутрална територия в защита на културното наследство по време на война.
В Индия, където с кратки прекъсвания живее от 20-те години, Николай Рьорих се запознава лично с много известни индийски философи, учени, писатели, обществени дейци. Там художникът работи над серията си картини „Хималаи“, състояща се от над 2000 платна. За Рьорих планинският свят е неизчерпаем източник на вдъхновение.
След края на Втората световна война художникът за пореден път моли за виза за връщане в Съветския съюз, но на 13 декември 1947 г. умира, без да дочака поредния отказ.
Национална изложба "Българска археология 2023" показва находки от теренната работа на българските археолози през 2023 година
СБХ отбелязва с изложба 100-годишнината на Любен Зидаров
Жените и плаката в галерия Средец
Изложба с малко показвани творби на Кольо Карамфилов в "Софийски арсенал – музей за съвременно изкуство“
Добавете коментар