Лаврен Петров, внук на художника Цанко Лавренов обяви девет картини  за ментета.

 

В статия, изпратена до медиите, Лаврен разказва историите на всяка от тях и ги оценява в градация от  „много слаб” до „добър” и „много добър” фалшификат. Една от цитираните картини, „Рилски манастир”, участва в изложбата на www.artprice.bg „Фалшификати и Оригинали”, която се открива в края на септември в София. „Рилският манастир” е включена като спорно произведение, за което изкуствоведите и наследниците са на различно мнение. Не е тайна, че това се случва често не само в България, а и по света – изследователите твърдят за една картина, че е автентична, наследниците, от своя страна, казват обратното. Изложбата „Фалшификати и Оригинали” ще търси истината за това кой е авторът на  „Рилският манастир” и ще се опита да намери  безспорни доказателства за това. Картината е със сертификат от Доротея Соколова, изкуствоведка  в Националната художествена галерия.

 

Това е вторият случай у нас, в който наследник възстава срещу изследователи. Преди година дъщерята на Генко Генков Евгения публикува в сайт десетки картини, за които твърди, че са ментета.

 

Изложбата "Фалшификати и Оригинали" ще покаже някои от тях и ще се опита чрез научни изследвания да открие кой казва истината.

 

Следва текстът на Лаврен Петров във вида, в който бе коригиригиран от него.

 

От години пазарът на изкуството е залят от много фалшиви картини. Борба с пазара на ментетата в България не се води. За това, реших тук да публикувам част от ментетата приписвани на Цанко Лавренов, преминали през семейната ни фондация с молба за експертизи. Правя това най-вече заради всички добронамерени и честни ценители на изкуството, които имат нужда от истината. Вярвам и, че хората продаващи тези картини трябва да понесат своята отговорност. В гилдията ни се знае за много криминални елементи, които се препитават от търговия с ментета, но всички мълчим за това. Е, аз реших да проговоря по темата „Цанко Лавренов”, не само защото става въпрос за грубо поругаване на творчеството на дядо ми, законът също ми дава възможност действията ми да не приключат само с няколко словоизлияния. За ментетата на другите големи имена в изкуството ни се надявам най-после и държавата да вземе адекватни мерки! А по-опитните ми колеги, ще призова да не правят компромиси със съвеста си за няколко евро в повече. Все пак не мисля, че са толкова евтини.

Ето и коментарите ми за репродуцираните ментета:
Първата „Творба“ – кавичките тук са много важни, е сред крайно несполучливите опити да се работи в стил Цанко Лавренов от 60-те г. на ХХ в. Известните му картини „Утро в планината“, „След дъжд“, „Един летен ден“, поредицата от фантастични пейзажи са много далече като стилово и тонално изграждане. Анализът на тази наброска показа по категоричен начин скорошното и изработване. Подписът също така не е от ръката на художника. Това разбира се ме кара да направя заключението, че т.нар. „Цветя“, са Много Слаб Фалшификат! Интересно за Вас драги ми читатели ще бъде и как се появи въпросното живописно недоразумение на художествения ни пазар. За първи път зърнах това нацапано картонче в една лъскава Пловдивска галерия. Веднага попарих наперения собственик Д. И. с категоричната си констатация относно това долно менте. След няколко месеца ме потърси и главния виновник – софийският галерист от небългарски произход М. И. Чувайки всичко, което казах и на Д. И., заключи: „То, всички казват, че ще кажеш, че е менте. Така си казвал за всички картини, които не продаваш ти.“ Подминах този коментар с мълчание. Пак след няколко месеца научих, че въпросният М. И. имал сериозни проблеми с пловдивчанина Д. И., бил му продал няколко ментета и се наложило да си ги прибере обратно.
Второто менте „Планински пейзаж” е далече по-сполучливо наподобяване на Лавреновото творчество. Гледана от разстояние или по снимка тя може да заблуди много хора. Първата ми среща с нея беше преди около две години. Донесе я в галерията потенциален купувач за експертиза. Преди няколко месеца ми я показа и една галеристка. Явно продажбата на това менте се оказва трудна работа. По-интересното обаче е какво научих от внимателния анализ на картината. Несъмнено това е по-скорошната и изработка от приписвания период. Подписът и датата не са положени от ръката на художника. Композиционното и живописно изграждане не са характерни за творчеството на художника. Основата и боите също не се срещат при Цанко Лавренов! Бих определил „Планински пейзаж“, като По-Сполучлив Фалшификат!
Третото менте „Цветя и плодове“, се предлагаше последователно в три столични галерии, заедно с друга фалшива картина на художника. Успоредно с извършената от семейната ни фондация „Цанко Лавренов“ експертиза за установявяне относимостта към творчеството на художника, становище по темата изготви и доц. Ружа Маринска. Тя дори откри и елементарно несъответствие в това, че нарисуваните цветя се появяват в България десетилетия след годината от подписа на картината. А моето заключение е, че въпреки старанието на автора – рисуването като Лавренов все още е непостижимо за него. Тук виждаме опит да се рисува по една от най-популярните картини на художника „Натюрморт – трапеза“, 1934 г. Всеки непредубеден читател сам може да сравни двете картини. За мен същественото е, че по категоричен начин мненията на сформирания за случая екип съвпаднаха. Разбира се, всичко това няма никакво значение не само за наглите търговци – измамници, но и за изкуствоведката издала сертификат, че картината е оригинал. Тя разбира се е една от познатите дами от Националната галерия Д. С. пишеща сертификати на много съмнителни картини. Чудя се освен всичко до кога ръководството на НХГ ще търпи подобни лица да уронват престижа на институцията!?
Четвъртото менте „Рилският манастир” е едно от най-арогантните посегателства към творчеството и делото на Цанко Лавренов, което съм виждал. Всъщност цялата история с излизането на пазара на този „шедьовър” в началото беше смешна, после стана жалка, а края на тази история, който още не съм проследил, май ще се окаже трагичен, само незнам кой ще е в главната роля. Преди повече от година видях едно пробито парче картон с нескопосана рисунка на Рилският манастир предадено за реставрация в НХГ. Тогава реставраторката плахо ми съобщи, че: „ картината май била на дядо ти”. След като се посмях, не приех чутото и видяното насериозно и забравих за случая. Няколко месеца по-късно същата реставраторка ме информира, че картината е вече скъпо реставрирана, а злополучната изкуствоведка и пълна моя любимка Д.С. е издала сертификат. Ядосах се, но бързо ми мина. Винаги съм гледал несериозно на Д.С., както и на картините на които издава сертификати.  След известно време един мой клиент ми се обади да ме попита известна ли ми е една картина „Рилският манастир” на дядо ми? Разбира се уговорихме си среща за да ми покаже снимка. И какво да видя – ментето, само че вече с цена 30 000 евро. Да се смееш ли или да плачеш!? След няколко седмици разбрах, че цената е скочила до 40 000 евро. Тогава най-после стигнах отново до картината, галеристката В. А. ме извика за да ми я продава. Успях отново да я снимам и да я разгледам подробно след реставрация. Прочетох и сертификата на Д.С. Тя определя датировката към 1928 г. Прилага и снимки за сравнителен анализ от друга творба – двете нямат нищо общо, както и разглежда определени детайли, и ги сравнява, нищо, че пак нямат нищо общо. След като изпих няколко успокоителни се заканих да не оставям нещата просто ей така.  Д.С. нарича черното – бяло, без да има никаква представа не само за творчеството на дядо ми, а и за неговата биография. Само ще спомена, че за първи път той стъпва в Рилският манастир през 1932 г. По-малко се ядосах от наглостта на алчните продавачи и десетките хиляди евро искани от тях. А слабата художествена култура на повечето купувачи принципно винаги ме е отчайвала. Оказа се обаче, че хората не са толкова тъпи. За последно видях „Рилският манастир” в сайт на една софийска галерия. В арт средите се говори, че цената е спаднала на около 15 000 евро.
Петото менте, което ще представя на вниманието ви е „Манастирът Трескавец”, 1946 г. Картината е подписана и датирана. Не познавам нито човека, който я е подписал нито човека, който я е рисувал! Научих, че първо я е разнасял един Пловдивски дилър и художник – С. При мен ментето дойде от Ловешката дилърка – Я.
Оригиналната творба „Манастирът Трескавец при Прилеп”, 1942 г. е една емблематичните за Цанко Лавренов. След дълги проучвания из Новоосвободените земи 1942 – 1944 г. и множество снимки от Прилеп, Велес, Скопие, Охрид и из цяла Македония, той се завръща в „Стара България” – така навремето са наричали страната ни в границите си допреди Втората световна война и рисува поредица от картини, като „Църквата Света София в Охрид”, „Манастирът Свети Иван Канео”, „Манастирът Свети Наум”, „Манастирът Свети Панталеймонт при Велес” и др.
Абсурдът след създаването на подобни шедьоври 4 години по-късно художникът да се върне към темата с един ескиз, какъвто представлява гореописаното менте, според мен не се нуждае от коментар. Анализът показа, че картината е работена в наши дни по снимка на Оригиналното произведение. Както често се случва ментето беше реставрирано и дублирано на ново платно. Опит за заблуда, който не ни попречи да стигнем до основата – също платно от наши дни. За това менте – толкова!
Шестото менте не се нужде от много коментари. Дори от птичи поглед се вижда, че въпросното нескопосано натюрмортче, не може да е рисувано от никакъв художник! Но знаете ли кое е по-интересното картината се мъдри в сайта на една Плевенска галерия, като продадена, наред с други подобни творби. Както се казва – „На печелившите честито”!!
За седмото менте, вероятно рисувано от подобен на автора на шестото менте екземпляр няма да кажа нищо! Прилагам го като илюстрация!