На 23-ти март аукционна къща „Ракурси” проведе своя търг в хотел  „Кристал Палас” в София. Бяха представени произведения на едни от ключовите автори, не само за българското изкуство от XIX-XXI век, но и на световноизвестни автори. Чуждестранните автори от световна величина, чиито произведения бяха предложени, са: Албрехт Дюрер, Хуан Миро, Анди Уърхол, Рембранд ван Рейн, Пабло Пикасо, Виктор Вазарели и Марк Шагал. Тези автори бяха представени с графични произведения, вариращи на достъпните цени от 480 до 1900 лв. Въпреки това, интерес у купувачите предизвикаха единствено Рембранд ван Рейн („Четящ отшелник”, продадена за 1900 лв.) и Виктор Вазарели (Произведение от цикъл „Ванкувър”, продадено за 1000 лв.).

Един особен тип художници, родени в България, но напуснали страната и станали световноизвестни и едни от най-успешните художници в чужбина, също бяха представени на търга. Това са Кристо и Жан Клод, Жорж Папазов, Жул Паскин и  Николай Дюлгеров. Те бяха представени с живопис, рисунки и сериграфии. Жорж Папазов, както и на предишни търгове, така и на този, остава най-колекционирания автор. Представен с две произведения – „Пейзаж от Доргон” и  „Композиция”, те бяха продадени за 18 700 лв. и съответно за 1 300 лв. Кристо и Жан Клод също бяха представени с две произведения – подписан цветен офсет на проекта „Чадърите” (480 лв.)  и подписана сериграфия на подготвителен проект за „Портите” (880 лв.), като само последното беше продадено на търга.  В момента Кристо е в процес на преговори за реализация на следващия си проект „Над реката” – проект за река Арканзас в Колорадо. Както всеки един от неговите проекти, и този също ще бъде финансиран само и единствено с лични средства, набавяни чрез продажба на произведения и подготвителни проекти. Жул Паскин беше представен с рисунка със сангин („Манодилната”, 7000 лв.), а Николай Дюлгеров - представен с произведението „Progetto №2 prospectiva” (гваш, хартия / картон, с първоначална цена 16 000 лв.), които обаче не  намериха своите купувачи.

Сред българските автори, чиито произведения бяха продадени на търга,  са: Тихомир Радинов, Павел Францалийски, Наум Хаджимладенов, Едмонд Демирджиян, Димитър Казаков-Нерон, Давид Перец, Борис Денев, Стоян Райнов, Николай Ростовцев (роден в днешна Полша, но емигрирал в България), Атанас Яранов, Дечко Узунов, Евгени Босяцки, Никола Пиндиков, Д. Дабев и Стоимен Стоилов. Произведенията на тези автори варираха на цени от 290 лв. (Д. Дабев) до 17 200 лв. (Давид Перец). Сред авторите обаче, чиито произведения останаха непродадени на аукциона, бяха едни от най-големите имена в българската живопис като Бенчо Обрешков,  Марио Жеков,  Иван Ненов, Светлин Русев, Никола Михайлов, Стоян Венев, Иван Георгиев-Рембранд, Димитър Камбуров, Георги Баев, Генко Генков,  Енчо Пиронков, Димитър Буюклийски и Димитър Войнов.

Равносметката от поредния аукцион, състоял се  България, е тъжна. От 95 произведения на известни автори, както български, така и чужди, представени с живопис и графика, едва 26 произведения бяха продадени – повечето от които на първоначалната им цена. Общата стойност на продадените произведения е 70 630 лв., като най-скъпо продадената картина е тази на Жорж Папазов (18 700 лв.). Резултатите от този търг вече не изненадват никого. За разлика от световните аукциони, които отчитат повишаване на търсенето към най-скъпопродаваните автори, дори в годините на криза, то тук ситуацията остава непроменена. Въпреки сполучливата селекция от произведения на изкуството,  на търговете в България търсенето от страна на купувачи остава лимитирано. Българският колекционер остава „предан” на доказали се автори, каквито в повечето случаи се предлагат и на аукционите. Но остава „затворен” към произведенията на съвременното изкуство, което далеч не се изчерпва с живопис и графика. Такива аукциони, представящи най-новите търсения на българските творци в медиуми като инсталация, видео арт, или всеки медиум, който изисква специално отношение и разбиране, както от създателя, така и от купувача, са или рядкост, или въобще не съществуват.

Като една от причините за слабото търсене на произведенията  по принцип, би могло да се изтъкне и съмненията на купувачите относно автентичността на произведенията. Освен това, фактор, който още повече допринася за вялото протичане на аукционите напоследък, е Законът за културното  наследство. Той до голяма степен затрудни процеса на организиране на търговете, във връзка с неясните и мъгляви формулировки, свързани с идентификацията на произведенията. Всичко това отблъсна клиентите от участие в аукционите.