Home >> ArtPedia >> Details
Main data
Fransisco Goya (1746-1828)


Роден е във Фуендетодос, Сарагоса. Гоя е велик живописец и график, един от художниците, които имат огромно значение в историята на световното изкуство.

От 1760г. е ученик на местния живописец Хосе Лусана и Мартинес. Изкуството на Гоя е тясно свързано с традициите на средновековния испански мистицизъм, а също така и с творчеството на Франсиско Рибалта, Рибера, Сурбаран, Веласкес, Ел Греко. Картините и офортите му отразяват трагични събития от испанската история, като нашествието на Наполеон от 1808г., последвалата Освободителна война и периода на Реакцията след нея.
Твърди се , че в творчеството на Гоя завършва 18век и започва 19в. В стила му се преплитат драмата и гротеската.
От 1789г. той е придворен живописец на крал Карл IV в Мадрид.

През 1774 г. Гоя се жени за Хосефа Байеу, сестра на бившия му учител и след това с негова помощ през 1776 г. става художник към кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти за гоблени. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“.

През 1778 г. испанският крал Карлос III нарежда на няколко художници, между които и Гоя, да направят гравюри по картините от колекция му. Поръчката се оказва важна за Франсиско Гоя, тъй като му дава възможност да се запознае с изкуството на Диего Веласкес, което оказва огромно влияние върху него. Благодарение на тази си работа, художникът усвоява основите на офортната техника.

Още в ранните произведения на Гоя се чувства горчива ирония и сарказъм, но 1790 година е преломна за творчеството му. Личните преживявания и странното му заболяване, съпроводено от нетърпимо главоболие, частична загуба на зрение и пълно оглушаване изострят и без това трагичното му светоусещане.
През периода 1797 -1799 художникът създава серията офорти „Капричос" (исп. - хрумвания, капризи). В тях неизменно присъства странното, гротескното, „неправилното". Съдържанието на повечето от композициите е до такава степен алегорично, че не може да се възприеме еднозначно.
През 1800 г. художникът създава едно от най-известните си произведения, груповият портрет „Семейството на Карлос IV“.

Когато през 1808 г. Карлос IV е принуден от Наполеон I да абдикира, на испанския трон се възкачва Фернандо VII. Франсиско Гоя, като кралски художник, рисува конен портрет на новия владетел. Два месеца по-късно, Жозеф Бонапарт заменя Фернандо VII и Гоя се заема и с неговия портрет. Отношението на художника към Франция на Наполеон I е сложно и противоречиво. Идеите на Френската революция не са му чужди, но той е свидетел и на унищожаването суверенитета на Испания и зверствата на френските войски над сънародниците му. Кървава война, бунтовете в Мадрид и последвалите разстрели намират отзвук в картините „Атаката на мемелюците“ („2 май 1808 г.“) и „Разстрел“ („3 май 1808 г.“) , както и в графичната серия „Бедствията на войната“.

През 1810 -1814г. Гоя създава втора, страховита серия офорти „Бедствията на войната", последвана от „Тавромахия" (1815-1816) и „Диспаратес" (исп. - небивалици, безсмислици), известна още като "Поговорки" (1820-1824). Последните години от живота му преминават в самота, засилена от заболяването.

Странната му болест го довежда до парализа, придружена със звукови и визуални халюцинации. Причините за нея не са изяснени. Предлагани са всевъзможни хипотези, от мозъчен сифилис до натравяне с бои. Последното предположение се основава на факта, че през 18 век художниците са използвали бяла маслена боя, съдържаща олово и поради това, силно токсична. Гоя успява да се възстанови, макар и с тежко увреден слух и депресии, които го спохождат периодично до края на живота му.
Умира като изгнаник във Франция.


Творчеството на Гоя оказва силно влияние върху развитието на цялото европейско изкуство до днес. В ранните си години, художникът създава множество фрески в църкви и манастири, повечето от които не са особено оригинални. Най-високо ценени са стенописите в църквата „Сан Антонио де ла Флорида“ (1798 г.), спадащи към зрялото творчество на майстора. Техниката, в която са изпълнени, е свободна и експресивна а колоритът светъл. Последните му стенописи са „Черните картини“ (1819-1823 г.), станали емблематични за изкуството му.
Франсиско Гоя е автор на многобройни портрети на испански аристократи, видни личности, свои близки. Не всички официални портрети са ценени днес еднакво високо, за разлика от портретите на хората, които е обичал. В живописта, Гоя се счита за продължител на делото на Диего Веласкес.

 

[Edit]

Personal area
Enter
Register now!
Sign up in the largest Bulgarian site for art and you can view works for sale, detailed information about authors and auctions. You can publish your works for sale and auctions, to add information for authors.
Register now!
Bulletin
Subscribe for the newsletter of ArtPrice.bg in order to receive up to date information directly in your email!