Борис Димитров Ангелушев е български график, живописец, карикатурист, илюстратор, народен художник (1962 г.).
Ангелушев е авторитетejeн български илюстратор, най-изявен в българското книгооформление и шрифтово изкуство.

Роден е през 1902 г. в гр. Пловдив. През 1928 г. завършва Приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпигел и проф. Х. Майт. Творчеството си започва като студент в Германия. Рисува изобличителни карикатури и рисунки против настъплението на фашизма. Илюстрацията на Ангелушев е един от първите опити да се отрази в изобразителното нзкуство Септемврийското въстание 1923 г. Под псевдоним Бруно Фук сътрудничи в немски издания като: "Дер Кемпфер", "Роте Фане", "Роте Фронт", "Дер Кнюпел", ,,Ди Велт ам Абенд" и др., илюстрира най-голямото прогресивно илюстровано издание в света ,.Арбайте илюстрирте Цайтунг", което излиза на няколко езика и се печата в огромен на времето тираж.
В карикатури и политически рисунки изобличава хитлеризма: "Народннят съд в Берлин" (1933 г.), "Препоръка за премахване безработицата" (1934 г.), "Нацистки лозунги: хляб и свобода: земя и кръв; народ и чест" (1934 г.), "Пропаганда за въоръжаване" (1935 г.), "Хитлер" (1935 г.) и много др. През 1935 г. той се завръща в България, става член на Дружеството на новите художници и продължава да твори в прогресивна насока.
Графичните му рисунки с кpeда и черен акварел са наситени със социално съдържание, пресъздават народни типове - "Въглищар" (1936 г.), "Kapaул" (1936 г.), "Старият овчар" (1941). Прави рисунки по сюжети от "Тихият Дон" от М. Шолохов, негова е корицата на "Моторнн песни" от Н. Й. Вапцаров (1940 г.). Рисува живописни композиции нa исторически теми: "Аспаруховата конница минава Дунава" ,"Обесването на В. Левски" и др.
Сътрудничи на в. "Работническо дело", в. "Стършел", в. "Младежка искра” и др. с политически рисунки и карикатури, насочени срещу враговете иа народа: "Нека се опита да възкръсне" (1946 г.), "Варна, 1946" (1946 г.), "Нашата и тяхната република" (1946) и др. По-новите му карикатури осмиват главно остарели нрави в съвременния живот: "Пенсионери по всички показатели" (1962 г.), "Фукльо" (1966 г.), "Жената не искаше да купуваме кола" (1966 г.), "Колко песимпатични са чужденците" (1966 г.).
Ангелушев има особено големи заслуги кaто автор на политически плакати, отличаващи се с лаконизъм на из¬разните средства и с дълбока идейна насоченост:" В името на Негово Величество" (1945 г.), "Техният завет - Народна република" (1945 г.), "Стига национални катастрофи, долу монархията" (1945 г.), "Юни, 1923, септември1923" (1948 г.) и др.
Създава рисунки за бригадирското движение, проекти за филми и участвува с рисунки при създаването на проектите за релефни композиции към Паметника на Съветската армия в София (1950 г.).
Ангелушев активно работи в областта на илюстрацията и оформлението на книгата. С оригинален стил илюстрира много книги: "Септември" от Гео Милев (1948 г.), "Селкор" от Г. Караславов (1950 г.), "Среднощен конгрес" от Н. Хрелков (1950 г.), "Дивата гора" от О. Василев (1954 г.), „Приказки" - (I,II и III, от Х. К. Андерсен (1956-1957 г.), "Домашно огнище" от Елин Пелин (1958 г.), "Човешка тревога" От П. Матев (1958 г.), "Смелчаци" от Хр. Радевски (1960 г.), "Чичо Томовата колиба" от Х. Б. Стоу (1961 г.), "Бай Ганьо" от А. Константинов (1963 г.), ,,Принцът и просякът" от М. Твен (1963 г.), "Немили-недраги" от Ив. Вазов (1965 г.), "Съдбата на човека" от М. Шолохов (1965 г.), "Робинзон Крузо" от Д. Дефо (1969 г.) и др.
Оформя и прави корици на много книги: "Самуил" от Д. Талев (1957 г.), "Романът на един живот" от Ст. Цвайг (1960 г.), "Езоп" от Ш. Бронен (1960 г.) и др.
Рисунките от циклите "Румъния" и „Из Отечествената война” са между най-добрите му кавалетни графични творби. Ангелушев използва креда, разреден туш, перо и темпера и майсторски организнра черно-белите полета. По-късно той предпочита линеарната стойност на рисунъка с перо.
Ангелушев има принос за развитието и обогатяването на шрифта. 3астъпва становището, че „шрифтът е изкуство”, важеи графичен език, и той на практика го доказва.
Ангелушев борави с много шрифтове, умело съчетава шрифта със съдържанието на книгата, с илюстрацията. Чрез своите многобройни творби в областта на шрифта Ангелушев го издига като първостепенен графичен фактор при художественото оформяне на книги, плакати, етикети, марки и др. С голямото си майсторство той допринася за изграждане на ново отношение към шрифта, за издигането му на по-високо равнище.
Той оказва благотворно влияние върху младите графици и илюстратори. Творчеството на Ангелушев се отличава с обществена ангажираност, жанрово и тематично разнообразие и високо художествено майсторство.
Ангелушев многократно илюстрира научнофантастична литература и е автор на корици на сп. „Космос“ с такава тематика — рисунката на корицата от сигналния брой на списанието (бр. 0, 1962 г.) и цветната рисунка на обитаема космическа станция (бр. 1, 1963 г.), а също така прави илюстрации към отделни научно-фантастични творби като „ХХ век“, без автор (сп. „Космос“, 1963 г., 1 бр.), и „Неизвестното“, разказ от Недялка Михова (носителка на награда от конкурс за научно-фантастичен разказ, сп. „Космос“, 1963 г., 5 бр.).
На негово име от СБХ е учредена специална награда за илюстрация. Награден с орденнте: ,,9 септември 1944" - 11 ст. (1946 г.) и II ст. (1952 г.), ,,Народна република България" I ст. (1959 г.), "Георги Димитров" (1962 г.), „Кирил и Методий" - 1 ст. (1969 г.). Лауреат на ДИМИТРОВСКА награда (1951 и 1964 г.).

[Edit]