Марин Георгиев Устагенов е български художник, живописец.

Марин Георгиев Устагенов е сред най-интересните наши живописци – ученик на Мърквичка, той претворява живописните на българите като в същото време внася европейско усещане в платната използвайки сребриста гама и студен колорит. Той е сред най-добрите кописти на наши икони, участва в реставрацията на Боянската църква, Земенския манастир и др. В същото време името на Устагенов потъва  в забрава, изхвърлено дори от академичните програми по изобразително изкуство.

Роден е през 1872. Дядо му е ученик на Кольо Фичето и главен майстор на Мидхад паша. Марин Георгиев Устагенов завършва школата за запасни офицери, но четката и боите стоят винаги близо до него. Той е в първият випуск, който завършва Държавното рисувално училище. Талантът му се откроява още като студент заедно с Андрей Николов, Александър Божинов, Харалампи Тачев, Цено Тодоров, Стефан Иванов. Студент на Иван Мърквичка той изпъква преди всичко с голите тела, изрисувани в нежна сребриста гама със студени тонове, които придават въздушност на изображението.
Като ученик на Мърквичка Марин Георгиев Устагенов проявява жив интерес към българските традиции, шевици, шаячни яки и други колоритни детайли, които намират място в изкуството му.
По тази причина той заминава да специализира Реставрация в Кралската баварска академия Мюнхен, но поради финансови проблеми завършва образованието си в България.

Марин Георгиев Устагенов е сред първите българи, открили очарованието от пленерната живопис – рисува пейзажи на открито, където неговата студена сребриста гама намира истинско приложение при пресъздаването на въздушните влияния върху цвета.
Едно от най-силните увлечения на Устагенов е иконописта , в която той отново следва нашите традиции, но постига повече дълбочина благодарение на маслените бои (средновековните икони са създадени с темпера) и велатурите, които маслото позволява. Устагенов използва качествата на маслените бои, за да постига полутонове и полусенки, които увеличават въздействието върху публиката.
За неговата трилогия От Миналото получава солидно предложение за откупка по време на изложение в Загреб, но отказва да се разели с произведението, което иска да запази за нашия музеен фонд.
Участва в трите световни войни, но не спира да рисува между сраженията. Създава скици и рисунки както от ежедневието на войника така и улавящи настроенията преди боя и чувството на разруха след загуба на битка.

През 1913 г. се ражда дъщеря му Анна. През всички години на своята кариера Марин Георгиев (Устагенов чувства невъзможност да се справи с материалния свят. Той отказва да превърне изкуството си в продаваем продукт и да угажда на новопоявилата се буржоазия в страната. Вместо това през 1920 той отваря бакалия и сам застава зад тезгяха. Продава сирене, хляб и др но запазва свободата си да следва своя път в живописта.

През 1922 г. заедно със състудента си Андрей Николов живописецът създава предприятие за гипсови отливки на помагала за часовете по анатомия. По-късно се захваща с предприемаческа дейност, която отново завършва с неуспех. Ходи на лов с кучето си, но вместо да стреля по зайци, той слага статива сред природата и започва да рисува. Създава платна като “Богат лов”, “Ловци”, “Бекаси”, “На лов с шейна” . Обикаля софийските покрайнини, откъдето също се връща с рисунки “Орханийско шосе”, “Подуянският пазар”, “Пазар на ул. “Черковна”, “Копривщенски коли.
В продължение на 25 години създава над сто копия на стари църковни стенописи, сред които са Боянската и Земенската черква, Кремиковският и Бачковският манастир. През 1904 г. възстановява фигурата на цар Иван Асен II, изографисана преди 600 г. върху фасадата на черквата при село Беренде.

Марин Георгиев Устагенов умира през 1937 г. След 9 септември неговите наследници са преследвани от народната власт, заради предприемаческата дейност на Марин. Внучката му Здравка прекарва години в лагер, а картините на художника са извадени от експозициите и махнати от часовете по изобразително изкуство в академията.
 

[Редактирай]