Контрастът между Гоя и Мане предизвика изложбата "Престъпление на наказание" открита наскоро в парижкия музей Дорсе. При "3 май" на Гоя енергията на автора е насочена срещу бруталността на хората в униформи.

Напрегнатите пози на стрелците, светлината, която идва от ниско долу, бялата риза на жертвата и нейния героичен жест издават съзнание, готово да стигне до дълбоките екзистенциални пластове на човешкото страдание. Цялото платно на Гоя „гори” от страстта на протеста срещу несправедливостта на това насилие.
Макар и да заема някои елементи от Гоя (близостта на дулата до плътта на жертвите и перспективата откъм безличните гърбове на стрелците), Мане пресъздава сцената на разстрела с буржоазна сдържаност. Ако революционерът Гоя крещи от ужас, парижкият денди Мане издава един естетически приглушен стон.

„Престъпление и наказание” се осъществява по идея на Робер Батиндер (човек с огромен принос за отпадането на смъртното наказание във Франция) и Жан Клер (куратор на успешни изложби като „Душата” и „Меланхолия”).

Експозицията насочва вниманието на почитателите на изобразително изкуство към една шокираща тема - смъртното наказание в творбите на художниците от 1791 г., когато граф Дьо Сен Фарго предлага то да се отмени, до 30.09. 1981г., когато френският парламент го премахва окончателно.

През тези два века въображението на творците е завладяно от образа на насилието, което колективният разум в лицето на държавата упражнява над престъпилите закона. Много големи европейски писатели обръщат поглед към психологията на престъпника и към моралните аспекти на наказанието. Заглавието на самата изложба е очевидна препратка към известния роман на Достоевски.

В същото време темата за смъртното наказание навлиза и във визуалните изкуства. Велики майстори като Гоя, Жерико , Мане, Пикасо, Магрит и Уорхол са силно повлияни от тази тема.
В техните творби, изложени в тази експозиция, могат да се видят разтърсващи сцени с различните приспособления, използвани за принудително умъртвяване – от бесилката, през разстрела и гилотината, до електрическия стол. Тези образи се опитват сякаш да ни внушат през свободата, която позволява естетиката, че ужасът не е само аспект на престъплението, а и на наказанието.

Естетичното в насилието и насилието на естетичното – това са двата аспекта, които тази експозиция се опитва да обедини чрез художествени образи, музика и литература.