Терминът „Entartete Kunst“ (Дегенеративно изкуство) е създаден от нацистите, за да опише практически всеки пример за модерно изкуство, „недостоен“ да представя имперските и „героични“ стремежи на Германия по това време. Пейоративен по природа, терминът по ирония на съдбата се превърна в допълнителна демонстрация на варварството на националсоциализма, описвайки исторически период, който е толкова социално трагичен, колкото и богат на изкуство.

В прессъобщение Kunstmuseum Basel обяснява: „През лятото на 1939 г. – малко преди избухването на Втората световна война – Георг Шмид (1896–1966), директор на музея по това време, успява да придобие всички двадесет и един авангардни шедьоври. Произведенията са сред онези, заклеймени през 1937 г. от нацистката културна политика като „дегенеративни“ и насилствено отстранени от германските музеи. Министерството на пропагандата на Третия райх правилно предполага, че част от тях ще намерят купувачи в чужбина и ще донесат чуждестранна валута. По този начин определени произведения на изкуството, смятани за „международно експлоатирани“, достигат до пазара на изкуство по различни канали.“

Изложбата, организирана от Kunstmuseum, „осветява всички аспекти на един конкретен момент от колекционерската история на Базел. Тя също така разглежда как културното насилие, извършено от нацисткия режим, води до изкуствено разпиляване на модерното изкуство. Този акт на селекция – сортиране на някои произведения в категорията „използваеми“, докато други се обричат ​​на забрава или унищожение – все още хвърля сянка върху музейните колекции по света. Експозицията е както изкуствоведска, така и историческа по обхват и разказва неочаквани истории за хора, произведения на изкуството и търговия.“