
НОВИНИ ОТ ARTPRICE.BG

Сблъсък на титани: Пикасо и Бейкън в търсене на човешкото (13.11.2026)
Около 70 ключови произведения от международни музеи и частни колекции илюстрират чрез впечатляващо противопоставяне сходствата в творчеството на двамата майстори и значението на Пикасо за следващото поколение художници.
Виенската „Албертина“ поема смел риск с мащабна изложба, която противопоставя гигантите на живописта Пабло Пикасо и Франсис Бейкън един срещу друг. Макар някога музеят да е бил известен предимно като колекция за графични изкуства, той отдавна е надраснал това ограничение. Днес, утвърден като пълноценен художествен музей с живопис, скулптура и фотография, „Албертина“ представя амбициозния проект „Пикасо – Бейкън. Какво е чувството да си човек“.
По думите на директора на музея Ралф Глайс, целта на експозицията е „анализът на художествените средства, чрез които Пикасо и Бейкън, всеки по свой собствен специфичен начин, са революционизирали изобразяването на човешкото тяло“. Благодарение на щедрите заеми много от които от частни колекции, резултатът напълно отговаря на тази висока амбиция, проследявайки погледа на по-младия художник към по-възрастния. Връзката между тях обаче не е диалог, а избирателна близост. Двамата никога не са се срещали.
Роден през 1881 г., Пабло Пикасо е точно с едно поколение по-възрастен от Франсис Бейкън (роден през 1909 г.). Когато през 1927 г. в Париж младият Бейкън, все още търсещ своето призвание за първи път вижда рисунки на Пикасо, те му правят трайно впечатление. То се задълбочава няколко години по-късно на голяма юбилейна изложба на испанеца в Лондон. Самоук, Бейкън се издържа в Лондон с временни работи, докато постепенно се утвърждава като художник. Когато прави първите си изложби, критиците веднага го свързват с „късния стил на г-н Пикасо“, както отбелязва един рецензент през 1937 г. От този период на Бейкън почти нищо не е оцеляло, тъй като художникът старателно унищожава ранните си творби. Поради тази причина виенската изложба прави концептуален скок: тя представя произведения на Пикасо от 20-те години на XX век като извор на вдъхновение, но фокусира разказа за Бейкън изцяло върху следвоенното му творчество.
Докато Пикасо преминава шеметно от една стилистична фаза към друга, използвайки кубизма като виртуозен инструмент за разчленяване и сглобяване на тела и предмети, пътят на Бейкън следва почти права линия. Въпреки това творбите на Пикасо не оставят директен формален отпечатък върху Бейкън – влиянието е в самото възприемане на човешкия живот. Изненадващо, Бейкън е оформен най-силно от веселите плажни сцени на Пикасо от края на 20-те години. Именно тези картини, по собствените му думи, му показват „какво е да си човек“ - цитатът, дал заглавието на изложбата във Виена.
И все пак платната на Бейкън са лишени от каквато и да е жизнерадост. Макар това отчасти да се свързва с бурния му личен живот, белязан от трагичната смърт на няколко от неговите любовници, изкуството му не може да бъде сведено просто до биография. Големият художествен проблем пред него остава как да изобрази човешкото същество в цялата му преходност. Размазаната боя, превърнала се в запазена марка на Бейкън, отказва да фиксира главата или тялото в статична позиция. Художникът все повече заема ролята на надзирател, пред когото телата се гърчат върху маси като в операционна зала, осветена от гола крушка. Дали тези сцени отразяват и мрачната реалност на методите за разпит и мъчения през XX век, е въпрос, който изложбата и нейният куратор Майкъл Пепиат, дългогодишен приятел и биограф на Бейкън оставят без отговор.
Фигурите на Бейкън са дълбоко екзистенциални. Срещата с толкова много негови широкоформатни творби на едно място е спираща дъха. Всяка картина излъчва аура на окончателност, а човечността в тях е дестилирана до крайност. Ако приемете платната му сериозно, усещането да си човек не изглежда особено утешително.
При Пикасо акцентите в експозицията се движат в съвсем различна посока. Ранните му творби - преди всичко мащабната „Майка с мъртво дете“ от орбитата на епохалната „Герника“ (1937) бележат артистичен връх, който заемките от по-късните му периоди нито достигат, нито се опитват да надминат.
В последните си платна около 1970 г. Пикасо демонстрира витален ентусиазъм и празнуване на живота – нагласа, напълно чужда на Бейкън. Когато тези картини са показани в Папския дворец в Авиньон през 1971 г., критиците ги посрещат с недоумение, а самият Бейкън коментира, че Пикасо не е трябвало да „пуска“ много от късните си картини. Въпреки критиките, испанецът остава в творчеството на Бейкън не толкова като образец, колкото като неотменима сянка.
Пикасо умира през 1973 г., а Бейкън - деветнадесет години по-късно. И двамата остават творчески активни до самия край, в пълно владеене на своите сили. Изложбата в „Албертина“ убедително показва както възможностите, така и границите на художественото сравнение между двама авторитети, поели по коренно различни пътища. Във Виена Бейкън оставя далеч по-силно и разтърсващо впечатление - единственото съжаление е, че сред селекцията не са попаднали още повече от най-силните платна на Пикасо.
Изложбата „Пикасо – Бейкън. Какво е чувството да си човек“ в музея „Албертина“ във Виена е отворена за посетители до 31 януари 2027 г.
Други новини от тази категория
K-pop звездата RM показва колекцията си от корейско изкуство в SFMoMA
Аниш Капур с нова мащабна изложба в Лондон
Марина Абрамович представя нова изложба във Венеция по време на биеналето
Реноар отвъд цвета: как една изложба пренаписва образа на импресиониста
KAWS и наследството на поп арта в изложба на ALBERTINA MODERN Коментари | 0 коментара
Добавете коментар
Добавете коментар

Лична зона

Вход
Регистрирай се безплатно, участвай и ти!
Регистрирайте се в най-големия некомерисиален български сайт за изкуство и ще можете да разглеждате произведения за продажба, подробна информация за автори и търгове. Можете да публикувате произведения за продажба и търгове, да добавяте информация за автори.
Регистрирай се сега!
Запишете се в бюлетина на ArtPrice.bg за да получавате винаги актуална информация, директно на Вашия имейл!