Роден е във Фуендетодос, Сарагоса. Гоя е велик живописец и график, един от художниците, които имат огромно значение в историята на световното изкуство.

От 1760г. е ученик на местния живописец Хосе Лусана и Мартинес. Изкуството на Гоя е тясно свързано с традициите на средновековния испански мистицизъм, а също така и с творчеството на Франсиско Рибалта, Рибера, Сурбаран, Веласкес, Ел Греко. Картините и офортите му отразяват трагични събития от испанската история, като нашествието на Наполеон от 1808г., последвалата Освободителна война и периода на Реакцията след нея.
Твърди се , че в творчеството на Гоя завършва 18век и започва 19в. В стила му се преплитат драмата и гротеската.
От 1789г. той е придворен живописец на крал Карл IV в Мадрид.

През 1774 г. Гоя се жени за Хосефа Байеу, сестра на бившия му учител и след това с негова помощ през 1776 г. става художник към кралската манифактура за гоблени „Санта Барбара“ в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години (до 1791 г.), създавайки многобройни проекти за гоблени. Сред тях са: „Закуска на брега на Мансанарес“, „Лекарят“, „Жена с чадърче“, „Поляната на Сан Исидоро“.

През 1778 г. испанският крал Карлос III нарежда на няколко художници, между които и Гоя, да направят гравюри по картините от колекция му. Поръчката се оказва важна за Франсиско Гоя, тъй като му дава възможност да се запознае с изкуството на Диего Веласкес, което оказва огромно влияние върху него. Благодарение на тази си работа, художникът усвоява основите на офортната техника.

Още в ранните произведения на Гоя се чувства горчива ирония и сарказъм, но 1790 година е преломна за творчеството му. Личните преживявания и странното му заболяване, съпроводено от нетърпимо главоболие, частична загуба на зрение и пълно оглушаване изострят и без това трагичното му светоусещане.
През периода 1797 -1799 художникът създава серията офорти „Капричос" (исп. - хрумвания, капризи). В тях неизменно присъства странното, гротескното, „неправилното". Съдържанието на повечето от композициите е до такава степен алегорично, че не може да се възприеме еднозначно.
През 1800 г. художникът създава едно от най-известните си произведения, груповият портрет „Семейството на Карлос IV“.

Когато през 1808 г. Карлос IV е принуден от Наполеон I да абдикира, на испанския трон се възкачва Фернандо VII. Франсиско Гоя, като кралски художник, рисува конен портрет на новия владетел. Два месеца по-късно, Жозеф Бонапарт заменя Фернандо VII и Гоя се заема и с неговия портрет. Отношението на художника към Франция на Наполеон I е сложно и противоречиво. Идеите на Френската революция не са му чужди, но той е свидетел и на унищожаването суверенитета на Испания и зверствата на френските войски над сънародниците му. Кървава война, бунтовете в Мадрид и последвалите разстрели намират отзвук в картините „Атаката на мемелюците“ („2 май 1808 г.“) и „Разстрел“ („3 май 1808 г.“) , както и в графичната серия „Бедствията на войната“.

През 1810 -1814г. Гоя създава втора, страховита серия офорти „Бедствията на войната", последвана от „Тавромахия" (1815-1816) и „Диспаратес" (исп. - небивалици, безсмислици), известна още като "Поговорки" (1820-1824). Последните години от живота му преминават в самота, засилена от заболяването.

Странната му болест го довежда до парализа, придружена със звукови и визуални халюцинации. Причините за нея не са изяснени. Предлагани са всевъзможни хипотези, от мозъчен сифилис до натравяне с бои. Последното предположение се основава на факта, че през 18 век художниците са използвали бяла маслена боя, съдържаща олово и поради това, силно токсична. Гоя успява да се възстанови, макар и с тежко увреден слух и депресии, които го спохождат периодично до края на живота му.
Умира като изгнаник във Франция.

Творчеството на Гоя оказва силно влияние върху развитието на цялото европейско изкуство до днес. В ранните си години, художникът създава множество фрески в църкви и манастири, повечето от които не са особено оригинални. Най-високо ценени са стенописите в църквата „Сан Антонио де ла Флорида“ (1798 г.), спадащи към зрялото творчество на майстора. Техниката, в която са изпълнени, е свободна и експресивна а колоритът светъл. Последните му стенописи са „Черните картини“ (1819-1823 г.), станали емблематични за изкуството му.
Франсиско Гоя е автор на многобройни портрети на испански аристократи, видни личности, свои близки. Не всички официални портрети са ценени днес еднакво високо, за разлика от портретите на хората, които е обичал. В живописта, Гоя се счита за продължител на делото на Диего Веласкес.

[Edit]