1898, 5 декември – роден в гр. Сувалки, Русия, в семейството на военен;

1916 – завършва Сумското кавалерийско училище, кадетския корпус, гр. Суми, Украйна;

1918 – 1920 – участва във военните действия в Русия с чин унтерофицер в V Драгунски полк;

1920-1921 – престоява на базов лагер в Глиполи, Турция, след отстъплението на армията;

1921 - корабите на Бялата армия акостират в гр.Варна. Оттук започва животът на Ростовцев като емигрант, избрал България за своя втора родина;

1925 – приет е за студент в Художествената академия в класа на проф. Борис Митов;

1930 – завършва с отличие отдела по изящни и пластични изкуства; приет е за член на „Дружеството на руските художници” и „Дружеството на независимите художници”. Участва в техните годишни изложби до 1945 г.; печели първа награда на конкурса, организиран от Светия Синод с иконата „Св. Йоан Предтеча”;

1931 – 1937 – работи като художник в Църковния музей. Създава много копия на икони и над 40 копия на библейски сцени и ктиторски портрети от различни периоди на българското православно изкуство ( Сеславски манастир, Боянска църква, Бачковска костница и др. )

1937 – заминава за Атон заедно с проф. Васил Захариев със задача да направи копия на ктиторски портрети от Зографския манастир. Посещава Протатския храм и трапезарията на Великата Лавра, както и манастирите „Дохиар”, „Ивирон”, „Ксеноф”, „Каракал”;

1937 – 1978 – изписва самостоятелно или в колектив над 26 малки и големи църкви в България;

1944 – 1946 – евакуира се в Стара Загора;

1946 – изключен е от Съюза на българските художници. След възражения членството му е възстановено, но от този момент до края на живота му негови творби не се приемат и представят в общи или самостоятелни изложби;

1948 – жени се за Олга Похлебина;

1949 – 1979 – участва в различни комисии по оценка и прием на икони, църковни стенописи и реставрация на храмове в България;

1950 – ражда се синът му Евгени;

1959 – окончателно е изключен от Съюза на българските художници;

1961 – 1969 – работи като художник – реставратор в Църковния историко-археологически музей, София;

1969 – пенсионира се, но продължава до края на своя живот да създава църковни стенописи, икони, както и многобройни светски композиции, пейзажи, портрети, рисунки;

1976 – умира съпругата му Олга;

1988 – умира на 20 юни в София;

1992 – 1993, декември, януари – документална посмъртна изложба, посветена на творчеството на Ростовцев от цикъла „Руската емиграция в България след 1917 година”, организирана от Централния държавен архив и Музея „България и славянския свят”.

1995, март – изложба „Бялата емиграция в България“, проведена в Руския културно-информационен център, ул.”Шипка” 34 в София, в която са показани документи и творби, представящи живота и творчеството на Николай Ростовцев.

1998 – изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на художника в залите на Руския културно-информационен център, ул.”Шипка” 34, София.

2003, февруари, март – ретроспективна изложба, представяща живота и творчеството на Николай Ростовцев, СБХ, ул. "Шипка" 6.
 

[Редактирай]