Този път Абрамович е първата жива жена художничка, която има самостоятелна изложба в галерия „Академия“, където – за първи път – нейните творби ще бъдат инсталирани както в залите на постоянната колекция на музея, така и в неговите временни изложбени пространства.

„Чувствам се като булдозер, някакъв комунистически воин, който казва: добре, искам това пространство!“, казва тя. „Важно е да се освободим от този тестостерон и да пуснем малко женски дух!“ Въпреки това Абрамович се обявява за „много скромна“ преди една от най-драматичните намеси в историческата колекция на Академията. Това включва съпоставянето на нейната фотография от 1983 г. „Пиета“ (с Улай) – която изобразява художничката, прегръщаща проснатото тяло на тогавашния си партньор Улай (Франк Уве Лайзипен) – с „Пиета“ (1575–1576) на Тициан, последният му шедьовър, останал недовършен след смъртта му. „Да бъда до това велико произведение не е лесно“, признава тя. „Надявам се, че публиката няма да ме намери за арогантна и пълна с его, защото винаги вярвам, че егото е пречка за творчеството.“

Заглавието на изложбата в Академията е „Трансформираща енергия“, което Абрамович смята за ключово направление в работата си, развивано в продължение на десетилетия. „Това е нещо, което започнах отдавна, точно след като преминах Великата китайска стена, за да правя преходни предмети, които публиката може да използва“, казва тя. Напоследък това желание за активно ангажиране на публиката набира нов импулс. За изложбата си в Музея за модерно изкуство в Шанхай през 2024–2025 г. Абрамович създава цяла изложба от интерактивни произведения. „Вече нямаше нищо общо с мен. Беше за публиката, за да използва произведението и да получава енергия от материалите, минералите, които използвах“, обяснява тя. „Наистина е важно публиката да не е просто мълчалив свидетел, а действителен участник.“

Много от тези интерактивни „преходни обекти“ вече са инсталирани във Венеция, включително каменни легла и структури, вградени в кристали, с които посетителите са поканени да се ангажират физически. Абрамович заявява, че „трите позиции на тялото, които винаги са ме интересували – легнала, седнала и изправена – са включени тук за това предаване на енергия“. Друго произведение кани посетителите да седнат пред три панела, оцветени в червено, синьо и жълто, и да гледат всеки цвят в продължение на един час, докато наблизо стои произведение, посветено на Джон Кейдж, състоящо се от ред метрономи, на които на всеки отнема 14 секунди, за да направят едно движение. „Давате ми времето си, аз ви давам преживяване“, казва тя.

В изложбата на Академията не са разрешени телефони, а на посетителите се предлагат слушалки, за да блокират околните звуци. Желанието на Абрамович е те да прекарат поне три часа, за да се насладят на нейните творби. Тя е оптимистично настроена, че мнозина ще направят тази временна инвестиция, особено по-младите посетители, заявявайки: „Публиката е абсолютно отегчена само да гледа; те искат да бъдат ангажирани, да преживяват по много по-директен начин от всякога, и особено младите хора. Моята работа е силно фокусирана върху младото поколение зрители. „Трансформираща енергия“ е изключително важна за мен; това е моето наследство.“

• Марина Абрамович: „Трансформираща енергия“, Галерия „Академия“, 6 май – 19 октомври