Необичайното събитие се случва в малкия градски „Музей за изкуствата, историята и науката” в Евансвил, Индиана. Причината е грешка при вписването на произведението във фонда на музея. Когато то е постъпило, бива записано като картина на артист на име Гемо (Gemmaux). Оказва се впоследствие, че по този начин се нарича специалната техника, с която е създадено платното – „гемо” („gemmail” – ед.ч и „gemmaux” – мн.ч.). При нея се използват пластове стъкла, за да се създаде триизмерно произведение.
Един ден уредникът на музея получава обаждане от аукционна къща „Гърнис” в Ню Йорк. Те проучвали специалните техники за стъкло, които Пикасо използвал и попаднали на информация, сочеща, че едно от тези произведения се намира именно в Евансвил.
Уредникът остава слисан от полученото запитване и веднага се заема с проучването. Оказва се, че държаното в прашното хранилище на музея произведение за повече от 40 години е едно от редките, които Пикасо създава. Нарича се „Седяща жена с червена шапка” и е закупено от индустриален дизайнер, който го подарява на музея. След това зашеметяващо откритие се провеждат множество срещи с борда на директорите, които стигат до извода, че за тях е невъзможно да задържат това произведение.
То е оценено между $30 и $40 млн. и този месец ще бъде продадено чрез частна продажба. Това е една от причините, поради които музеят не може да го задържи. Произведение от такъв ранг изисква специално съхранение и грижи. Особено при факта, че музеят в Евансвил разполага само с един охранител.
Независимо от цената, на която то ще бъде продадено, никоя застрахователна компания няма да се наеме със застраховането на произведение, което не се съхранява при определени условия и високо ниво на сигурност.
Общата оценка на всички произведения, които се съхранят в музея, е в пъти по-ниска от цената на това произведение на Пикасо и варира в рамките на $10 млн.
Не се знае точно кога сделката ще бъде финализирана, но се знае със сигурност, че жителите на Евансвил няма да имат възможността да го видят окачено, поне не в техния градски музей. Единствената утеха за тях е, че след продажбата музеят ще закупи нови произведения и ще организира специални изложби. Кодексът на Американската асоциация на музеите гласи че, всички приходи от продажбата трябва да бъдат използвани за нови изложби или реставрации.
125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДЕЧКО УЗУНОВ В СГХГ
Изложба отбелязва 200 години от издаването на "Рибния буквар"
Изложба в Лондон на официалните портрети на кралското семейство
Започна фестивала "Лунар"
Добавете коментар