Когато испанският крал Чарлз III поръчва сградата през 1780-те години, той иска музей на естествени науки, който да отбележи духа на Просвещението. Но когато неговият консервативен внук Фердинанд VII идва на престола три десетилетия по-късно, той прекратява това. „Той иска да покаже богатството на своята колекция, а не да даде някакъв принос за научния прогрес“, казва Хавиер Портус, куратор на изложба, която отбелязва юбилея на Прадо.
Изложбата, наречена „Място на паметта“ и продължаваща до 10 март 2020г., показва как от самото начало Прадо често е насред неспокойните води на испанската политика. Музеят е редовно заплашван от вътрешни сътресения в Испания, особено по време на гражданската война през 30-те години, когато картините са извадени от музея и отнесени в безопасно убежище в Швейцария. В други времена пък музеят се възползва от катастрофата. През 1830-те, за да се изплати публичният дълг на Испания, манастирите на страната, заедно с техните произведения на изкуството, са отчуждени, а някои от тези произведения по-късно намират място в колекцията на Прадо, след като е обявен за национален музей през 1870-те.
Въпреки два века на промени в политиката, Прадо запазва мястото си като символ на културното богатство на Испания. „Мисля, че Прадо представлява най-добрият образ на Испания, защото това е място, което винаги някак си успява да се задържи над политическите ни разделения“, казва Антонио Муньос Молина, писател и член на Кралската испанска академия.
Прадо отваря по време на златен век на разрастването на музеите в Европа. Лувърът е открит в Париж през 1793 г., Rijksmuseum в Амстердам през 1800 г. и Националната галерия в Лондон през 1824 година. „Но за много посетители „вероятно е изненада да чуят, че той е едва на 200 години, защото толкова често мислим за неговата страхотна колекция от 16 век“, казва Тако Дибитс, директор на Rijksmuseum. Сред съкровищата от този период са портретите на Тициан и други художници на Карл V, император на Свещената Римска империя, чиято територия обхваща почти 1,5 милиона квадратни мили, включително голяма част от Западна Европа от Фландрия, където е роден, до западна Испания, където той умира. М , Портретите стават част от испанската кралска колекция и в крайна сметка остават в Прадо.
Юбилейната изложба се фокусира върху някои от многото чуждестранни художници, посетили Прадо, за да открият Диего Веласкес и другите велики испански майстори. Тези посетители включват артисти като Едуард Мане от Франция и американците Уилям Мерит Чейс и Джон Сарджент. Те не само оставят имената си в книгата на посетителите, но и копират или включват в своите картини това, на което се възхищават и изучават в Мадрид.
Експозицията също така подчертава някои от най-ярките и иновативни периоди за Прадо, включително по време на Втората република в началото на 30-те години, когато музеят играе ключова роля в образователната програма за запознаване на обикновените граждани с културата. Тогава пионерска пътуваща изложба пренася копия от произведенията на Прадо в 170 града в Испания, много от които в изолирани селскостопански райони.
На стените на изложбата обаче има само фрагмент от най-новата история на музея. Например, има малко по отношение на архитектурата и развитието на сградата в Мадрид, тъй като градът добави други големи музеи като Рейна София и Тисен-Борнемиса към забележителностите си.
Миналата година чужденците представляват почти 60 процента от посетителите на Прадо. Но докато музеят се превърна в международен туристически магнит, Мануел Гутиерес Арагон, испански филмов режисьор и бивш член на борда на музея, казва, че институцията „продължава да допринася много за самочувствието на испанците“.
Белведере отбелязва 300 години Франц Антон Маулберч
Musée d’Orsay чества 150 години импресионизъм
Първата самостоятелна изложба във Великобритания на италианския дизайнер Енцо Мари се открива в Музея на дизайна
Кете Колвиц: Енергия и драма в музея Щадел
Добавете коментар