От института не разкриват мотивите за подобна присъда, за да "запазят поверителността" на дискусията. Тейт все още смята, че картината е истинска, но говорител на музея каза, че тя "в момента се разглежда". Белинда Томсън, гост-куратор на Тейт, каза, че е „изненадана“, че творбата внезапно е изключена от каталога резоне.

От Тейт твърдят, че институтът Wildenstein-Plattner не се е свързал с тях преди публикуването на новото издание. „Ние признаваме, че през последните години не е имало проучване на произведенията на Гоген, така че ще насочим всички усилия към изследване и ще бъдем отворени за всякакви материали, които ще помогнат за представянето на познатите произведения в нова светлина“, казаха от британския музей.

„Таитяни“ е необичайна картина: частично е нарисувана с масло върху хартия, залепена върху платно. От лявата страна на композицията е изобразено момче в масло на фона на пейзаж с палми и планини. Вдясно е скица на фигурите на три жени, седнали в колиба или на веранда, силуетите им са нарисувани с въглен. Таитянката в центъра на композицията е ясно очертана със син тебешир.

Фактът, че картината е незавършена, й придава специален смисъл. Ако работата е истинска, тя може да бъде ключът към разбирането на техниката на Гоген - от грубо скициране с въглен и контуриране до маслена живопис.

Сюжетът на „Таитяни“ е малко подобен на две други картини на Гоген: „Сиеста“ (1892-1894, Метрополитън музей, Ню Йорк), която изобразява четири таитянки, лежащи в колиба, и „На брега на реката в Мартиника“ (1887 г., музей на Ван Гог, Амстердам) с момче и седнала жена, които се гледат. Тези две платна могат да се използват както за потвърждаване на автентичността - на базата на това, че фигурите наподобяват стила на Гоген - така и обратно, засилвайки мнението, че авторът на евентуална фалшификация е имитирал стила на оригиналите.

Липсата на "Таитяни" в каталога резоне е забелязана от Фабрис Фурманоар, известен специалист по творчеството на Гоген. Преди няколко години, наред с други експерти, той изрази съмнения относно автентичността на друга работа, приписвана на Гоген - дървена скулптура "Глава с рога" от музея Гети. В резултат на това след експертизи тя е обявена за произведение на „неизвестен автор”.

Един от аргументите в разговора за автентичността на „Таитяни“ Фурманоар нарича факта, че картината изобразява „стереотипна колониална сцена в Таити“, докато Гоген „търси по-прости композиции“. „Позите, роклите и дори европейският акордеон в ръцете на една от жените показват, че таитянците са „разглезени“ от европейските обичаи“, казва той.

Фурманоар смята, че картината е нарисувана от Чарлз Алфред Льо Мойн, който живее в Полинезия от 1902 г. (пристига там година преди смъртта на Гоген) до смъртта си през 1918 г. Изследователят някога е притежавал 15 творби на Льо Мойн, така че е добре запознат с този художник. Той предполага, че малко след смъртта на Гоген някой е дошъл в Таити от Франция в търсене на картините му и е инструктирал Льо Мойн да направи няколко творби.

Експертите от Тейт датират картината около 1891 г., тоест почти веднага след пристигането на Гоген на острова. Кураторите на музея смятат, че това е ранна скица, опит да се „примири с новата среда“. Музеят придобива картината през 1917 г. от изкуствоведа Роджър Фрай.

Фрай е секретар на комитета на Обществото за съвременно изкуство, на което той е съосновател през 1910 г. Той е продал картината на организацията, а през 1917 г. обществото дарява платното на галерия Тейт, където доскоро не се съмняваха в неговата автентичност. През 2010 г. творбата участва в изложбата на Тейт Модерн „Гоген. Създателят на митове" Изложбата обаче отиде на турне в Националната художествена галерия във Вашингтон без "Таитяни".