„Philip Guston Now“ идва в Лондон след представянето си в Музея за изящни изкуства в Бостън, където беше изложена от 1 май до 11 септември 2022 г.; в Музея за изящни изкуства в Хюстън от 23 октомври 2022 г. до 15 януари 2023 г. и в Националната художествена галерия във Вашингтон, от 26 февруари 2023 г. до 27 август 2023 г.

Първоначално планирана да стартира през юни 2020 г., ретроспективната изложба „Philip Guston Now“ беше отложена след убийството на Джордж Флойд през май 2020 г. Няколко от картините на Густон изобразяват, по-скоро карикатурно и по никакъв начин извинително, фигури с качулки, подобни на Ку Клукс Клан, и страхът, че тези картини ще бъдат погрешно интерпретирани в момент, когато социалните протести се разпространяват в Съединените щати, доведе до отлагането на изложбата, решение, което беше силно критикувано от художници и академици. Дъщерята на Густон изтъкна в интервю, че картините са далеч от защитата на превъзходството на бялата раса, а са за вината на белите, включително на самия художник.

В прессъобщение, Тейт Модърн описва, че „в продължение на повече от 50 години художникът Филип Густон неспокойно рисува картини и рисунки, които улавят тревожния и бурен свят, на който е бил свидетел. Роден в Канада в семейство на еврейски имигранти, той израства в САЩ и в крайна сметка се превръща в един от най-известните абстрактни художници от 50-те и 60-те години на миналия век, заедно с Марк Ротко и неговия приятел от детството Джаксън Полок. Рaнните му творби включват стенописи и картини, насочени към расизма в Америка и войните в чужбина. По време на социалните и политически катаклизми от края на 60-те години на миналия век Густон израства в абстракцията и започва да създава мащабни картини, които включват комични фигури, някои с бели качулки, представляващи злото и ежедневните извършители на расизма. Тези и последващите ги картини, утвърдиха Густон като един от най-влиятелните художници от края на 20 век. Густон беше сложен художник, който се вдъхновява от кошмарния свят около себе си, за да създаде нови и изненадващи изображения. Тази изложба изследва как неговите картини свързват личното и политическото, абстрактното и фигуративното, хумористичното и трагичното.“