Това е най-голямата изложба на Харолд Еджъртън извън Съединените щати. В нея участват около 100 обекта избрани специално за случая, включително документи, снимки и един известен филм, награден с "Оскар" през 1940 г., върху процеса и фотографската работа на Еджъртън. Експозицията представена във фондация „BBVA”, Мадрид, Испания, преди всичко разкрива извънредния му принос към разкриването на движението. Тя е част от изложението „PhotoEspana 2010”.

Еджъртън се откроява сред най-съвременните фотографи с това, че преди всичко търси нови начини чрез които да види и представи света. Своята техника успява да усъвършенства чрез визуални експерименти.

Роден във Фремонт, Небраска, Харолд Еджъртън (1903-1990) започва да учи аспирантура в Масачузетския технологичен институт през 1926 г. През 1934 г. става професор по електротехника в Масачузетския технологичен институт.

Дипломиран като електроинженер, той изобретява стробоскопичната светкавица, която позволява да бъдат заснети със забележителна дефиниция, куршум преминаващ през обекти и други незабележими за простото око явления. Технологията на неговата светкавицата позволява на Еджъртън да замрази последователни движения на спортисти в безкрайните интервали от време.

В началото на кариерата си, обектите които Еджъртън заснема са двигатели, течаща вода, прилепи, колибрита по време на полет, играчи на голф, футболисти в движение, децата му по време на игра и други подобни. През последните три десетилетия от живота си, Еджъртън концентрирана своята работа върху сонарна и подводна фотография, разкривайки дълбините на океана за подводните изследователи.

С разработването на електронния стробоскоп, Еджъртън започва една поредица от иновации в чиито център лежи идеята да прави невидимото видимо. До момента на смъртта му на 86-годишна възраст, Еджъртън е развил десетки практически приложения на стробоскопа, някои, които биха повлияли на хода на историята.