Кирил Савченков и Александра Сухарьова, художници от руския павилион на биеналето за съвременно изкуство във Венеция, което предстои да бъде открито на 24 април, както и неговият куратор Раймундас Малашаускас, отказаха да участват в проекта. „Няма място за изкуство, когато цивилизациите загиват в огъня на ракетите“, написа в Instagram Кирил Савченков, учител в училище „Родченко“ и лауреат на държавната награда в областта на съвременното изкуство „Иновация“. Към него се присъедини Александра Сухарьова, която представляваше Русия на Documenta през 2012 г. Това беше последвано от официално съобщение: „Екипът на руския павилион вярва, че последната дума в работата по проекта принадлежи на художниците и куратора. <…> Руският павилион няма да може да участва във Венецианското биенале на съвременното изкуство през 2022г”. Павилионът, който бе реновиран миналата година, трябваше да представи проект, който изследва категориите минало, настояще и бъдеще, както и да се развива като жива система.

Все още не е ясно дали Украйна ще може да участва в биеналето. В края на миналата седмица екипът на павилиона й обяви, че работата по проекта е спряна поради „непреодолими логистични проблеми в ситуация на военни действия“. Страната се подготвяше за проекта на харковския художник Павло Маков "Фонтан", който беше създаден през 1995 г., когато пречиствателните съоръжения на Харков бяха наводнени поради дъждове и водоснабдяването в града беше спряно за един месец. За Венеция, където темата за надигащата се вода е неизменно актуална, художникът създава нова версия на творбата.

Самото биенале във Венеция се изказва хуманистично: „Ние призоваваме за мир и категорично отхвърляме всички форми на война и насилие, като потвърждаваме, че биеналето остава място на диалог между институции, художници и граждани на всички страни, езици, националности и религии. Изразяваме надежда, че международната дипломация ще намери сили да постигне общо мирно решение възможно най-скоро". Някои влиятелни куратори и художници  дори призовават за бойкот на всякакви съвместни проекти с финансирани от Русия институции. Бъдещето на руските изложби в паралелната програма на Венецианското биенале все още не е ясно. Но логистичните проблеми (например с полетите над Европа) ще бъдат достатъчни, за да не се състои изложбата на Таир Салахов, планирана от държавната Третяковска галерия в Ка’Фоскари (Италия).

Първият музей в Москва, който реагира на събитията в Украйна, е Музеят за съвременно изкуство "Гараж", основан от Роман Абрамович и Даша Жукова. „Екипът на Музея за съвременно изкуство „Гараж“ реши да спре работата по изложбите и да ги отложи до момента, в който човешката и политическата трагедия ще спре да се развива в Украйна. Не можем да поддържаме илюзията за нормалност на фона на протичащите събития“, казаха от музея, където в близко бъдеще бяха планирани изложби на Ан Имхоф, Хелън Мартен, Саодат Исмаилова, Хаймо Зоберниг. Някои от московските галерии се присъединиха към Гаража, отлагайки следващите изложби за неопределено време.

Държавният музей на изящните изкуства А. С. Пушкин отмени пресконференцията и вернисажа на изложбата „Мумиите на Древен Египет. Изкуството на безсмъртието” и я откри на 1 март в работен режим. „Музеят като институция на паметта и културата ще положи всички възможни усилия, за да създаде възможност за мирен и взаимно уважителен диалог за бързо помирение на хора, които изразяват различни гледни точки, но се стремят да минимизират човешките жертви и страдание. Вярваме, че пространството на културата е най-доброто място за това“, заявяват от музея.

Трябва да се отбележи, че решението за провеждане или не провеждане на изложба в случай на самостоятелни или международни проекти не винаги зависи от самия музей. Например художникът Антон Видокле поиска да закрие изложбата си „Граждани на космоса“ в Нова Третяковска галерия. В същото време грандиозният международен проект „Многообразие. Единство”, организиран в партньорство с Германия и включващ десетки международни артисти, е планиран да продължи още две седмици и все още няма новини за промяна на крайната дата. Ситуацията, когато чуждестранните музеи ще започнат да изтеглят експонати от вече готови изложби, обаче изглежда много близка. Първи под подобни „културни санкции“ може да се окажат музеите на Московския Кремъл с голямата международна изложба „Дуел. От Божия съд до благородно престъпление“, която е за традициите на боевете през 16-18 век, в която участват музеи от Великобритания, Испания и Франция и бе предвидено да отвори врати на 3 март. Кремълските музеи вече пострадаха заради сходството на техния уеб адрес с президентския сайт: сайтът на музея е хакнат и не работи от няколко дни.

Руският клон на Международния съвет на музеите (ICOM) е изключително загрижен за случващото се и се застъпва за „бързото възстановяване на мирния диалог и началото на сътрудничеството за разрешаване на конфликта, преди всичко с цел минимизиране на броя на човешките жертви. Отделно, отбелязвайки необходимостта от запазване на историческото и културното наследство, защитата на музеите и музейните колекции, ние се надяваме, че разпоредбите на Хагската конвенция от 1954 г. ще бъдат стриктно спазени в тези трудни дни.”